Той беше нрав и докато карах по магистралата на север, най-сетне проумях пълните последици от неподозираното си безразсъдство. Започнах да осъзнавам измеренията на своя избор. Аз всъщност напусках един магически свят на непрекъснато обновление, за да се върна към спокойния си, скучен живот в Лос Анжелис. Започнах да си припомням всичките си празни дни и особено една неделя. Целия ден не ме свърташе на едно място, понеже нямах какво да правя. Ни един приятел не се беше отбил, никой не ме беше поканил на гости. Хората, които ми се искаше да навестя, не си бяха у дома, и най-лошото — бях гледал всички филми, които даваха в града. Късно следобед, напълно отчаян, аз отново прегледах програмата на кината и открих някакъв филм, който изобщо не ми се гледаше. Прожектираха го в някакъв градец на около четиридесет километра от къщи. Отидох да го гледам и се отвратих, но дори това беше по-добро от нищото.
Под въздействието на света на дон Хуан аз се бях променил. Поне в едно — откакто го познавах, не ми оставаше време да скучая. Това само по себе си ми беше достатъчно. Дон Хуан наистина се беше подсигурил, че ще избера света на воина. Обърнах колата и потеглих обратно към неговия дом.
— Какво щеше да стане, ако бях избрал да се върна обратно в Лос Анжелис? — попитах го аз.
— Това беше невъзможно — отвърна той. — Такъв избор не съществуваше. От теб се искаше само да оставиш тонала си да осъзнае, че е решено да се присъединиш към света на магьосниците. Тоналът не знае, че решенията са от сферата на нагуала. Когато си мислим, че ние решаваме, всъщност само установяваме, че нещо, което не сме в състояние да проумеем, е формирало тъй нареченото ни решение, а нашата работа е само да се съгласим.
— В живота на воина има само едно нещо, един-единствен въпрос, който остава наистина нерешен — колко далеч може да отиде човек по пътя на знанието и силата. Този въпрос остава открит и никой не може да предскаже отговора му. Веднъж ти казах, че свободата, с която разполага воинът, е или да действа безупречно, или да се държи като мухльо. Безупречността наистина е единственият акт на свобода, затова е истинското мерило за духа на воина.
Дон Хуан каза, че след като ученикът е взел решение да се присъедини към света на магьосниците, учителят му възлага практическа задача — някакво задължение, което да изпълнява във всеки, шевния си живот. Задачата се определя според характера на ученика и обикновено с измислена житейска ситуация, в която се поставя ученикът, като средство за непрекъснато въздействие върху представата му за света. Аз лично бях възприел задачата си по-скоро като забавна шега, отколкото като сериозна житейска ситуация. С течение на времето обаче ми стана ясно, че е трябвало да се отнасям сериозно към нея.
— След като ученикът е получил своята магическа задача, той е готов за друг тип инструкции — продължи дон Хуан. — Тогава той вече е воин. В твоя случай, понеже ти вече не беше ученик, аз те запознах с трите техники, които спомагат за сънуването — разрушаването на житейските навици, походката на силата и не-правенето. Ти беше много последователен — глупав като ученик, глупав и като воин. Записваше си най-прилежно всичко, което ти казвах, и всичко, което ставаше с теб, но не действаше точно както ти препоръчвах. Затова се налагаше отново да те разтърсвам чрез растения на силата.
Дон Хуан ми разказа подробно как е отклонявал вниманието ми от „сънуването“, като ме подвеждал да мисля, че важното е едно друго, много трудно действие, което той наричаше не-правене и което представляваше игра на възприятията — вниманието се фокусира върху такива черти на света, които човек обикновено не забелязва — например върху сенките на нещата. Дон Хуан каза, че стратегията му била да отдели техниката на не-правене, като я обгърне в подчертана тайнственост.
— Не-правенето, както и всичко останало, е много важна техника, но тя не е най-главната — каза той. — Ти си падаш по тайните. Ти, бъбривкото, трябваше да пазиш тайна!
Той се разсмя и каза, че си представял колко трудно ми е било да си държа езика зад зъбите.
Обясни, че разрушаването на навиците, походката на силата и не-правенето са основните пътища за усвояване на нови начини за възприемане на света и подсказват на воина какви невероятни възможности за действие съществуват. Тези три техники според дон Хуан позволяват да се опознае „сънуването“ като отделен и прагматичен свят.