Съдията даде знак на началника на стражниците и той незабавно удари Ван през устата.
— Спри да лъжеш! — кресна съдията. — Внимавай да отговаряш точно на въпросите ми! — После се обърна към стражниците: — Покажете драскотините по тялото на този човек!
Началникът на стражниците сграбчи студента за яката на халата и го вдигна на крака. Двама стражници грубо разкъсаха дрехите му. Ван извика от болка, защото раните по гърба му от получените преди три дни удари с пръчка бяха още пресни.
Съдията видя няколко дълбоки драскотини и синини по гърдите, ръцете и раменете на студента. Ди кимна на началника на стражниците. Смъкнаха Ван отново на колене, без да си правят труд да покрият раменете му с халата. Съдията поднови разпита:
— Заявил си,че никой освен тебе, жертвата и шивача Лун не е знаел за тайните ти посещения. Това очевидно не е толкова сигурно. Как можеш да бъдеш уверен, че някой минувач не те е видял да влизаш през прозореца, без ти да го забележиш?
— Преди да изляза от шивачницата, Ваша Милост — отговори студентът, — аз винаги внимателно оглеждах улицата в двете посоки, ослушвах се за шум от стъпки. Понякога се приближаваше нощната стража и аз я изчаквах да отмине. Тогава бързо пресичах улицата и се шмугвах в тъмната пресечка до магазина на Сяо. Веднъж стигнал дотам, бях в безопасност, защото дори и някой да минеше по Улицата на полумесеца, можех да се сгуша в тъмнината и да остана незабелязан. Опасен беше само моментът на изкачването ми, но тогава Чист нефрит наблюдаваше от прозореца и би ме предупредила, ако видеше някой да се приближава.
— Кандидат за изпитите по литература да се промъква през нощта като най-обикновен крадец! — каза съдията с презрителна усмивка. — Каква поучителна гледка! Тъй или иначе, напрегни ума си и се опитай да си спомниш дали не се е случило нещо, което да е породило у тебе съмнение.
Студентът размисли известно време, после каза бавно:
— Спомням си. Ваша Милост, че преди около две седмици доста се поуплаших. Докато надничах от вратата на шивачницата, преди да пресека улицата, видях да се приближава нощната стража. Началникът на стражата тракаше с дървената си хлопка. Изчаках ги да стигнат другия край на Улицата на полумесеца. Виждах ги ясно, докато завиха зад ъгъла, където пред приемния кабинет на.доктор Фан виси запален фенер. Въпреки това, точно когато се вмъкнах в глухата пресечка насреща, изведнъж чух дървената хлопка отново, при това съвсем наблизо. Притиснах се към стената и стоях в тъмнината много уплашен. Шумът от хлопката спря и аз очаквах стражата да вдигне тревога, вземайки ме за крадец. Но не се случи нито. Всичко тънеше в дълбока тишина. Накрая реших, че въображението ми или пък ехото са ме заблудили. Напуснах тъмното място и дръпнах платнената лента, която висеше от прозореца на Чист нефрит, за да й покажа, че съм дошъл.
(img:Image23.gif)
СЪДИЯТА ДИ РАЗПИТВА СТУДЕНТА ВАН
Съдията обърна глава към Хун, който стоеше край него:
— Това е нов факт. Отбележи го! — После каза намръщено на Ван: — Губиш времето на съда! Как за толкова кратко време нощната стража ще може да се върне обратно?
— Ди се обърна към старши писаря и нареди: — Прочети какво е казал обвиняемият Вай на това заседание! Нека го чуе и постави отпечатъка от палеца си!
Старши писарят прочете на глас каквото беше записал и студентът потвърди, че то отговаря точно на казаното от него.
— Дайте му да постави отпечатъка от палеца си! — нареди съдията на стражниците.
Те отново грубо изправиха Ван на крака, потопиха палеца му във влажното гнездо на плочката за туш и му казаха да остави отпечатъка си върху хартията, която съдията бе побутнал към ръба на масата.
Разтреперан, студентът се подчини. Съдията забеляза, че той има нежни, добре поддържани ръце на учен о дълги нокти, характерни за хората от това съсловие.
— Отведете обвиняемия обратно в килията! — извика съдията. После стана и като развяваше гневно дългите си ръкави, напусна подиума. Когато влизаше в личния си кабинет, чу зад себе си мърморенето на тълпата в ралата.
— Напуснете съда, напуснете съда! — викаше началникът на стражниците. — Това не е театър, където можете да се мотаете след представлението. Хайде, излизайте! Да не очаквате стражниците да ви поднесат чай и сладкиши?!
Когато и последният зрител бе изтласкан от залата, началникът на стражниците изгледа подчинените си мрачно.