— Какви времена ни очакват! — възкликна той. — Глупав и мързелив съдия — за такъв сме се молили от години. Но да ме пази бог да служа на съдия, който е глупав и работлив, а на всичко отгоре и скръндза! Какво нещастие!
— Защо негово превъзходителство не приложи изтезания при разпита? — попита един млад стражник. — Този хилав книжен червей щеше да си признае още при първия удар с камшик, да не говорим за другите мъчения, като стягане на ръцете и глезените в скрипците! Делото щеше да приключи на бърза ръка!
Друг стражник добави:
— Каква е ползата от това протакане? Студентът е беден като църковна мишка. Няма надежда да се изкопчи подкуп от него.
— Муден му е умът, това е! — каза с пренебрежение началникът. — Вината на Ван е ясна като бял ден, а негово превъзходителство още иска да „уточнява някои неща“. Е, хайде да отидем в кухнята и да напълним купичките си с ориз, докато ония лакоми пазачи не са изяли всичко!
Междувременно съдията се преоблече в прост кафяв халат и се настани в голямото кресло зад писалището в личния си кабинет. Тао Ган му наля чай и той го засърба с доволна усмивка.
Влезе Хун.
— Защо си така посърнал, инспекторе? — попита го съдията.
Хун поклати глава.
— Преди малко се бях мушнал в тълпата пред трибунала и слушах какво се говори. Ще ви кажа откровено, Ваша Милост, че впечатлението от първото разглеждане на делото не е благоприятно. Хората не могат да разберат смисъла на разпита. Смятат, че Ваша Милост не сте успели да стигнете до главното — да накарате Ван да признае вината си.
— Инспекторе — каза съдията, — ако не ми беше много добре известно, че забележките ти са породени само от загрижеността ти за моя успех като съдия, щях строго да те смъмря. Нашият височайши повелител ме е натоварил да раздавам правосъдие, а не да правя удоволствие на тълпата.
После съдията се обърна към Цяо Тай и нареди:
— Кажи на пазача Гао да дойде!
Когато Цяо Тай излезе, Хун попита:
— Защо Ваша Милост отдава толкова голямо значение на приказките на Ван за нощната стража? Смятате ли, че тези хора имат нещо общо с престъплението?
Съдията поклати глава.
— Не — каза той, — не е там работата. Макар да не е знаел подробностите, които студентът разказа днес, колегата ми фън старателно е разпитал нощната стража — както се разпитват всички, оказали се. близо до мястото на някое престъпление. Началникът им е успял да докаже, че нито той, нито двамата му придружители имат нещо общо със случая.
Цяо Тай се върна с пазача Гао, който направи дълбок поклон пред съдията. Ди го погледна строго и каза:
— Ти си пазачът, в чийто квартал се е случила тази позорна история. Не знаеш ли, че си отговорен за всички нередности, конто стават там? Изпълнявай задълженията си по-старателно! Обикаляй района си ден и нощ и не пилей служебното си време в кръчмите и игралните домове!
Пазачът моментално падна на колене и удари главата си три пъти о пода. Съдията продължи:
— Сега ще ни заведеш на Улицата на полумесеца, за да видим мястото на престъплението. Искам да добия общи впечатления. Освен тебе ще ми трябват само Цяо Тай и четирима стражницн. Инспекторът Хун ще действува като командир на групата, а аз ще участвувам инкогнито.
Съдията си сложи малка черна шапка и всички напуснаха трибунала през вратата на задната му страна — Цяо Тай и пазачът Гао отпред, за да показват пътя, а четиримата стражници — отзад.
Първо тръгнаха по главната улица в южна посока, докато стигнаха зад храма на бога на града. Там завиха на запад и скоро вдясно се откриха лъскавите зелени керемиди на храма на Конфуций. Минаха по моста над реката, която пресичаше западната част на града от север на юг. Тук каменната настилка свърши, озоваха се в бедняшкия квартал. Пазачът свърна наляво в една уличка с малки магазинчета и порутени къщи от двете страни, след това навлезе в тясна, извита алея. Тя се оказа Улицата на полумесеца. Гао посочи магазина на месаря Сяо.
Докато стояха пред магазина, събра се тълпа зяпачи. Пазачът извика:
— Това са служебни лица, които по заповед на негово превъзходителство са дошли да проучат мястото на престъплението. Хайде, вървете си! Не пречете на служебните лица да изпълнят дълга си!
Ди забеляза, че магазинът се намира на пресечния ъгъл между тясната уличка и страничната алея, наречена „Улица на полумесеца“, и има прозорци само на фасадата. Складът беше разположен на десетина стъпки отзад. Прозорецът на таванската стаичка, в която бе живяло момичето, се виждаше на няколко стъпки над стената, съединяваща магазина със склада. От другата страна на алеята се издигаше страничната, лишена от прозорци стена на отсрещната ъглова къща. Като зави зад ъгъла и погледна към улицата, съдията видя, че шивачницата на Лун е разположена точно срещу входа на алеята. От мансардата на шивачницата можеше да се хвърли кос поглед през алеята към прозореца на момичето.