Докато Хун задаваше на пазача Гао обичайните за такива случаи въпроси, съдията каза на Цяо Тай:
— Я опитай да се изкачиш до този прозорец!
Цяо Тай се усмихна, напъха полите на халата в пояса си и със скок се хвана за горния край на стената. Изтегли се нагоре и намери опора за десния си крак в една дупка, останала на мястото на няколко паднали тухли. После продължи да се издига бавно, притиснал тялото си плътно до стената, докато ръката му достигна перваза на прозореца. Изтегли се отново, прехвърли крак през перваза и влезе в стаята.
Съдията му кимна отдолу. Цяо Тай се прехвърли обратно през перваза. Увисна за момент на ръцете си, после се пусна и от около пет стъпки височина се приземи почти безшумно чрез скока, известен в бойното изкуство4 като „кацане на пеперуда върху цвете“.
Пазачът Гао искаше да им покаже и стаята на жертвата, но съдията направи знак с глава към Хун, който рече кратко:
— Видяхме каквото трябваше. Да се връщаме! Поеха обратно към трибунала с бавни крачки. След като пазачът отдаде необходимите почести и си отиде, съдията каза на Хун:
— Това, което току-що видях, потвърди подозренията ми. Да извикат при мене Ма Жун!
Малко след това Ма Жун влезе и се поклони пред съдията.
— Ма Жун — каза Ди, — трябва да те натоваря с трудна и вероятно опасна задача.
Лицето на помощника светна и той каза нетърпеливо:
— На ваше разположение съм, Ваша Милост!
— Искам — каза съдията — да се преоблечеш като най-изпаднал скитник и побойник. Ще обикаляш свърталищата на градската измет и ще търсиш будистки или даоистки монах-отстъпник, който се прехранва с просия, или пък главорез, предрешен като такъв. Човекът е висок, със здрави мускули, но не от ония доблестни храбреци, с които се беше съюзил ти, когато живееше в „зелените гори“. Това е пропаднал звяр, у когото един живот, изпълнен с насилие и гнусен разврат, е унищожил всичко човешко. Има изключително силни ръце с къси, изпочупени нокти. Не зная как ще бъде облечен, когато го срещнеш, но вероятно ще носи парцалив халат. Сигурен съм, че като всички просяци-монаси ще има у себе си „дървена риба“ — малко дървено клепало с форма на череп, което служи на тия хора, за да привличат вниманието на минувачите. Последното нещо, по което ще го познаеш, е това, че у него има — или до съвсем неотдавна е имало — чифт игли за коса от масивно злато с изящна изработка. Ето ти рисунка на иглите, която трябва да запомниш.
— Описанието е доста подробно — каза Ма Жун, — но кой е този човек и какво престъпление е извършил?
— Тъй като никога не съм го срещал — усмихна се съдията, — не мога да ти кажа името му. Но що се отнася до извършеното от него престъпление — той е отвратителният главорез, който е изнасилил и убил дъщерята на месаря Сяо!
— С удоволствие ще свърша тази работа! — ентусиазирано възкликна Ма Жун и тръгна незабавно.
Хун бе изслушал наставленията на съдията с нарастващо недоумение. Накрая се обади:
— Ваша Милост, аз съм напълно смаян!
Съдията само се усмихна и рече:
— Ти видя и чу същото, каквото видях и чух аз. Направи си собствени изводи!
Глава пета
ТАО ГАН СЕ МОЛИ В БУДИСТКИЯ ХРАМ; ХИТРЕЦЪТ ИЗИГРАВА ТРИМА МОНАСИ
Сутринта на същия ден, щом напусна личния кабинет на съдията, Тао Ган се облече в скромна, но изискана връхна дреха, сложи на главата си черна копринена шапка и си придаде вид на безгрижен богаташ. В тази премяна той мина през северната градска порта и се поразходи из предградието. Натъкна се на едно малко ресторантче и си поръча скромна закуска. Седна до прозореца на втория етаж, откъдето през решетката можеше да види извитата стряха на Храма на всеобятното милосърдие. Като плащаше сметката на слугата, рече:
— Какъв прекрасен храм! Сигурно монасите са много благочестиви, щом Буда ги е благословил така щедро! Слугата измърмори:
— Тия плешивци може и да са благочестиви, но в околията има доста честни стопани, които с удоволствие биха прерязали гърлата им.
— Дръж си езика, човече! — каза Тао Ган с престорено възмущение. — Разговаряш с благочестив поклонник на трите съкровища5!
Слугата го изгледа навъсено и се отдалечи, без да вземе бакшиша, оставен на масата. Тао Ган доволно прибра мокетите в ръкава си и напусна ресторантчето.
4
Става дума за традиционната форма на китайския ръкопашен бой, възникнал като средство за самозащита на будистките монаси, от която по-късно се развиват популярните днес „джудо“, „карате“, „кунфу“. — Б. к. р.
5
Тао Ган има предвид „трите съкровища“ на будизма: Буда, неговите духовни закони и будистката общност- — Б. пр.