След като повървя известно време, Тао Ган стигна до трикрилата порта на храма. Изкачи се по каменните стъпала и влезе. С крайчеца на окото си забеляза трима монаси, които седяха в стаичката на пазачите Те го оглеждаха внимателно. Тао Ган мина бавно през портата, после внезапно се спря, затършува из ръкавите си и се заоглежда наляво и надясно, като че ли не знаеше какво да прави. Един от пазачите, възрастен монах, се приближи и го запита любезно:
— Мога ли да помогна с нещо на господина?
— Много мило от ваша страна, отче — каза Тао Ган. — Аз, благочестивият последовател на Правия път, дойдох тук специално, за да предложа скромния си обречен дар на нашата милостива господарка Гуан Ин. За нещастие забравил съм у дома дребните си пари и не мога да купя благовония. Страх ме е, че Ще трябва да се върна и да дойда някой друг ден.
Докато говореше, Тао Ган измъкна от ръкава си красиво сребърно кюлче и го постави на дланта си. Монахът погледна с възхищение среброто и каза бързо:
— Позволете ми, господарю, да ви заема пари за благовонията!
Като каза така, монахът бързо влезе в стаичката и се появи отново с две връзки по петдесет медни монети, които Тао Ган прие с тържествена благодарност.
Когато пресичаше първия вътрешен двор, Тао Ган забеляза, че той е постлан с полирани каменни плочи. Стаите за посетители от двете страни бяха изискано подредени. Отпред бяха поставени два паланкина и наоколо сновяха монаси и прислужници. Тао Ган прекоси още два двора и видя точно пред себе си главната зала на храма. Тя беше обградена от трите си страни с мраморна тераса, а пред нея имаше обширен двор, покрит с гравирани мраморни плочи. Тао Ган изкачи широките стъпала, прекоси терасата и прекрачи високия праг на полумрачната зала. Статуята на богинята, издялана от сандалово дърво, беше висока повече от шест стъпки и стоеше върху позлатен пиедестал. Светлините на две огромни свещи хвърляха игриви отблясъци по златните кадилници за благовония и другите жертвени съдове на олтара.
Тао Ган направи три дълбоки поклона. После, заради монасите, които стояха наоколо, се престори, че с дясната си ръка пуска монети в голямата дървена кутия за дарения. В същото време залюля левия си ръкав, където бе поставил двете връзки пари. Монетите се удариха о кутията с убедителен звън. Той постоя известно време със скръстени ръце, после се поклони още три пъти и излезе от залата. Заобиколи я отдясно и на пътя му се изпречи затворена врата. Докато се двоумеше дали да се опита да я отвори, излезе един монах и попита:
— Желае ли господинът да види негово преподобие игумена?
Тао Ган се извини и се върна обратно. Прекоси отново залата и се насочи към левия й ъгъл. Щом зави, се натъкна на широк покрит коридор, който го доведе до тесни, спускащи се надолу стъпала. Те свършваха при една малка врата, на която висеше надпис:
„Любезно се умоляват всички, освен служителите на храма, да спрат дотук“.
Пренебрегвайки любезния надпис, Тао Ган бързо бутна вратата и се намери в красиво подредена градина. Една извита пътека лъкатушеше край цъфвали храсти и алпинеуми. В далечината през зелените корони на дърветата се виждаха покритите с лъскави сини керемиди стрехи и червените лакирани покриви на малки павилион чета.
Тао Ган се досети, че на това място прекарваха нощта жените, дошли на посещение в храма. Той бързо се мушна между два големи храста, съблече връхната си дреха, обърна я с вътрешната страна навън и я облече отново. Тази дреха беше специално приготвена. Подплатата й бе от груба конопена материя, каквато носят работниците, и по нея имаше няколко нескопосни кръпки. Смъкна копринената си шапка и я мушна в ръкава си. Нави парче мръсен плат около главата си и повдигна полите на дрехата тъй, че да му се видят гамашите. Най-накрая извади от ръкава си тънко топче син плат. Това беше едно от многото хитроумни изобретения на Тао Ган. Разгънато, топчето се превръщаше в грубо съшита торба от син плат, какъвто хората използуваха да си правят вързопи за носене. Торбата имаше квадратна форма, с множество странни гънки и допълнителни ъгълчета, съшити по нея. Като сглобяваше в различни комбинации дузина тънки бамбукови пръчки, мушнати в нея, Тао Ган можеше да придаде на торбата всякаква форма. По такъв начин тя можеше да заприлича както на квадратен денк с пране, така и на продълговат пакет, пълен с.книги. Това приспособление често се бе оказвало крайно полезно. Сега Тао Ган нагласи бамбуковите пръчки по такъв начин, че торбата изглеждаше пълна с дърводелски инструменти. Бяха му необходими само няколко мига, за да се преобрази, и скоро той пое надолу по пътеката с леко приведени рамене, като че ли торбата, която носеше под мишница, беше доста тежка.