Пътеката го доведе до малък, елегантен павилион, разположен в сянката на стар чепат бор. Червената лакирана двукрила врата, обкована с медни гвоздеи, беше отворена и двама послушници метяха пода. Тао Ган прекрачи високия праг и без да каже дума, се отправи към широкото ложе в дъното на помещението. Клекна с пъшкане, извади дърводелски канап и започна да го мери.
Един от младите монаси рече:
— Какво, пак ли ще сменят мебелите?
— Гледай си работата! — грубо каза Тао Ган. — Да не би да завиждате на бедния дърводелец, че ще изкара някоя и друга медна монета?
Двамата послушници се изсмяха и излязоха от павилиона. Щом остана сам, Тао Ган се изправи и се огледа. Стаята нямаше прозорци, ако не се смятате кръглият отвор високо на стената в дъното, който беше толкова малък, че дори и дете не би могло да се провре през него. Ложето, което се бе престорил, че иска да измери, беше от солидно абаносово дърво, изкусно гравирано и инкрустирало със седеф. Покривките и възглавниците бяха от тежък брокат. Встрани имаше масичка от гравирано на-лисандрово дърво с чайник и сервиз за чай от фин порцелан. Една от страничните стени беше изпяло покрита от копринен свитък, върху който бе нарисувано великолепно цветно изображение на богинята Гуан Ин. До отсрещната стена бе поставена изящна тоалетна масичка от палисандрово дърво. На нея имаше съд за горене на благовония и две големи свещи. Мебелировката се допълваше от една ниска табуретка за крака. Макар че послушниците току-що бяха помели и проветрили стаята, все още се долавяше ароматът на някакво силно благовонно.
„Сега — каза си Тао Ган — трябва да намерим тайния вход.“
Отначало той провери най-вероятното място — стената зад картината. Почукваше по нея и се опитваше да открие процеп или друг признак на таен вход, но напразно. После провери останалите стени педя по педя. Отдръпна ложето от стената и я огледа отблизо. Качи се на тоалетната масичка и опипа стената около малкото прозорче, за да провери дали няма скрита рамка, която да го прави по-голямо, отколкото изглежда. Но и този път усилията му останаха безплодни.
Тоза доста обърка Тао Ган, който с гордост се смятате за ненадминат познавач на тайните изобретения.
„В старите къщи — помисли си той — може да се открият врати-капаци на пода. Тези павилиони обаче са построени едва миналата година. Мога да допусна, че монасите са направили скрит вход в стената, но те никога не биха успели да свършат такава тежка работа, като прокопаването на подземни тунели, без да привлекат вниманието на външни хора. И все пак, това е единствената оставаща възможност.“
Тогава той нави дебелия килим, който покриваше пода пред ложето, и застана на колене и длани. Започна да изучава каменните плочи една по една, като пъхаше ножа си в цепнатините между тях. Но трудът му отново не бе възнаграден.
Тъй като не смееше да остане твърде дълго в павилиона, трябваше да се откаже. На излизане бързо огледа пантите на тежката двукрила врата, за да види дали в тях няма скрита някаква хитрост. Но и те бяха съвсем обикновени. Тао Ган въздъхна и затвори вратата зад себе си, като отдели няколко мига, за да разгледа солидно изработената ключалка. Пое надолу по градинската пътека и тримата монаси, които срещна по пътя си, видяха само един навъсен стар дърводелец с торба инструменти под мишница.
В храстите близо до входната врата Тао Ган се предреши както на влизане и се върна да разгледа по-подробно дворовете и жилищата на монасите, както и гостните стаи за съпрузите на жените, които идваха на посещение в храма.
Когато отново стигна до главната порта, Тао Ган влезе в стаичката на пазачите и намери там същите трима монаси, които бе срещнал на влизане.
— Приемете горещите ми благодарности за заетите пари! — любезно каза той на възрастния монах, без обаче да посегна към връзките медни монети, скрити в ръкава му.
Тъй като бе неудобно да го държат прав, възрастният монах го покани да седне и му предложи чаша чай. Тао Ган прие с важен вид. Скоро четиримата седяха около квадратната маса и пиеха горчивия чай, който се поднася в будистките манастири.
— На вас, хора — каза Тао Ган с безгрижен тон, — май не ви се харчат медните пари. Не можах да използувам двете връзки, които ми заехте, защото, когато реших да извадя няколко монети, за да купя благовония, се оказа, че връвта няма възел6. Как бих могъл да я развържа?
— Странно е това, което казваш, чужденецо — рече един от по-младите монаси. — Я ми покажи тази връв.
Тао Ган извади връзката от ръкава си и я подаде на монаха, който бързо я прокара през пръстите си.
6
До двадесетте години на това столетие за дребна разменна единица в Китай са служили медни монети, продупчени по средата и нанизанн на връв. С такава връзка пари Тао Ган прави своя фокус пред монасите. — Б. пр.