Хун кимна с доволна усмивка.
— Сега ми е съвсем ясно — каза той, — че съображенията на Ваша Милост се основават на солидни доводи. Щом престъпникът бъде хванат, ще има достатъчно улики срещу него, за да го принудим да признае вината си, а при нужда да приложим и изтезания. Без съмнение той е още в града, защото няма причини да се тревожи и да избяга в някое отдалечено място. Целият град знае, че съдията Фън е бил убеден във вината на студента Ван и че Ваша Милост се съгласи с неговото заключение.
Съдията поглади бакенбардите си, кимна бавно и каза:
— Този главорез ще се опита да се отърве от златните игли и с това ще се издаде. Ма Жун е установил връзка с човек, който ще разбере кога иглите ще бъдат предложени за Продан на тайния пазар на крадците. Знаеш, че един престъпник никога няма да посмее да ги предложи на златар или в заложна къща, тъй като там по правило има изпратено от трибунала описание на откраднатите вещи. Той ще трябва да си опита късмета с някой събрат престъпник и тогава юначагата Шън Па бързо ще научи за това. По този начин, с малко повече щастие, Ма Жун ще се добере до нашия човек.
Съдията отново сръбна от чая си, после взе четката за ярко червен туш и се наведе над документа пред себе си.
Хун стана. Подръпна замислено мустака си и след малко заговори:
— Има още две неща, които Ваша Милост не обясни. Откъде знаете, че престъпникът носи дрехи на монах скитник? И какво значение има случката с нощната стража?
Съдията помълча известно време. Беше се съсредоточил над документа, който проучваше. Написа някаква забележка в ъгъла, остави четката и нави хартията. После погледна инспектора изпод гъстите си черни вежди и каза:
— Странната случка с нощната стража, която студентът разказа тази сутрин, добави последния щрих към портрета на престъпника, който си бях изградил. Знаеш, че долнопробните престъпници често се предрешават като просещи будистки или даоистки монаси. Това е чудесно прикритие при техните скитания из града по всяко време на деня и нощта. Така че втория път Ван е чул не хлопката на нощната стража, а…
— Дървеното клепало на монаха просяк! — възкликна Хун.
Глава девета
ДВАМА МОНАСИ ОТИВАТ ПРИ СЪДИЯТА С ВАЖНО ПОСЛАНИЕ;
ТОЙ РЕЦИТИРА ДРЕВНА БАЛАДА НА ВЕЧЕРЯТА У СЪДИЯТА ЛУО
На следното утро, когато съдията обличаше дрехите си за пътуване, при него влезе старши писарят и съобщи, че двама монаси от Храма на всеобятното милосърдие са дошли в трибунала с послание от игумена.
Ди се премени в съдийската си мантия и се настани зад писалището. Възрастен монах и по-младият му придружител бяха въведени при него. Докато коленичеха и докосваха трикратно пода с главите си, съдията забеляза, че жълтите им халати бяха от най-скъпа дамаска, подплатена с пурпурна коприна. Те носеха молитвени броеници от кехлибарени зърна.
— Негово преподобие Добродетелния духовник, игуменът на Храма на всеобятното милосърдие — пропя по-възрастният монах, — възложи на нас, простите монаси, да предадем на Ваше Превъзходителство неговите почитания и да ви поздравим от негово име. Негово преподобие напълно разбира колко е тежко бремето на служебните ви задължения, особено в първите дни. Поради това той не се осмелява да ви посети сам и да отнеме част от скъпоценното ви време. В по-подходящ момент обаче негово преподобие ще се възползува от привилегията лично да се яви пред Ваше Превъзходителство, за да получи ценните ви напътствия. Междувременно, за да не се породи и капка съмнение в добрите чувства на негово преподобие, той ви моли да приемете един малък подарък с надеждата, че ще го оцените като знак на дълбоко уважение, независимо от нищожната му стойност.