— Почакайте, момчета! — извика Тао Ган. — Всяко нещо може да се уреди по приятелски!
Двамата маскирани мъже не обърнаха никакво внимание на тези думи. Като се приближиха достатъчно, единият насочи тежкия си юмрук към главата му.
Общо взето, в критични моменти Тао Ган разчиташе повече на езика, отколкото на юмруците си. Неговият опит в боя се изчерпваше с няколкото приятелски схватки с Ма Жун и Цяо Тай. Но той в никакъв случай не беше страхливец — факт, който не един разбойник, подлъган от кроткия му вид, щеше да помни.
Сега Тао Ган се наведе бързо, избягна удара и като се плъзна покрай първия си нападател, се опита да спъне втория. Но загуби опора и докато се мъчеше да възстанови равновесие, мъжът отзад го хвана за ръцете. Той видя злия огън в очите на нападателите си и разбра, че не са го преследвали заради парите му. Те искаха да го убият.
Тао Ган започна да вика за помощ с пяло гърло. Мъжът отзад го завъртя и изви ръцете му на гърба, стискайки ги като в менгеме. Другият извади ножа си. Тао Ган си помисли, че това е краят на службата му при съдията Ди. Той риташе назад с всички сили и се опитваше да освободи ръцете си, но напразно.
Точно в този момент в алеята дотича трети разбойник — грамаден на ръст и с разчорлени коси.
Глава единадесета
НОВОДОШЛИЯТ НЕОЧАКВАНО СЕ НАМЕСВА В БОЯ;
ПОМОЩНИЦИТЕ НА СЪДИЯТА СЕ СЪВЕЩАВАТ
Изведнъж Тао Ган усети, че ръцете му са свободни. Мъжът зад него се плъзна край новодошлия и хукна към изхода на алеята. А пришълецът насочи яростен удар към главата на разбойника, който бе извадил ножа, но той приклекна и се спаси от юмрука. После побягна, а новодошлият го последва по петите.
Тао Ган въздъхна дълбоко, избърса потта от челото си и пооправи халата си. Високият мъж се върна и каза недоволно:
— Пак си се опитал да пробутат старите си номера!
— Винаги съм ценял компанията ти. Ма Жун — каза Тао Ган, — но рядко съм ти се радвал толкова много, колкото преди няколко минути. А какво правиш тук в тази странна премяна?
Ма Жун отговори навъсено:
— Връщах се у дома след разговор с приятеля си Шън Па при храма на даоистите. Изгубих се из тоя проклет лабиринт от улички. Като минавах край тази алея, чух, че някой вика за помощ. Дотичах тук да окажа съдействието, от което някой явно се нуждаете спешно. Ако знаех, че това си ти, щях да почакам малко, докато си отнесеш пердаха, който напълно заслужаваш, задето все се опитваш да мамиш хората!
— Ако беше почакал още малко — възкликна възмутено Тао Ган, — щял си да почакаш съвсем малко в повече! — После се наведе, вдигна ножа, изпуснат от втория нападател и го подаде на Ма Жун.
Ма Жун претегли оръжието в ръката си, като оглеждаше дългото, зловещо острие, блеснало на лунната светлина.
— Това, братко — каза възхитено той, — е щяло да премине през корема ти като коса през трева! Много съжалявам, че не можах да хвана тези мръсници. Те изглежда добре познават това проклето място. Успяха ла ми се изплъзнат в една тъмна пресечка и докато, разбера какво става, изчезнаха безследно. Защо си избрал това ужасно място, за да се караш с хората?
— Не съм се карал с тях — отвърна кисело Тао Ган. — По нареждане на негово превъзходителство проучвах къщата на оня песоглавец от Кантон — Лин Фан. Когато се връщах, внезапно бях нападнат от тези двама главорези.
Ма Жун отново погледна към ножа в ръката си.
— Занапред, приятелю, ще е по-добре да оставиш на мене и Цяо Тай проучването на опасни хора. Очевидно са те забелязали, докато си се навъртал край къщата, и това не се е харесало на господин Лин. Нека ти кажа, че именно тон е изпратил двамата юнаци след тебе, за да те очистят. Това тук е особен вид нож, който главорезите от Кантон винаги носят със себе си.
— Сега, след като ми каза това — възкликна Тао Ган, — си спомням, че единият от песоглавците ми се стори познат. Те бяха покрили с шалове долните половини на лицата си, но фигурата и походката на единия ми напомниха за начумерения иконом в къщата на Лин.
— Щом е така — каза Ма Жун, — тези хора се занимават с нещо престъпно, иначе нямаше да се тревожат толкова, че някой се е опитал да разбере какво, вършат. Е, хайде сега да се прибираме у дома!
Двамата прекосиха отново плетеницата от криви улички и след като най-сетне стигнаха до главната улица, тръгнаха към трибунала. Там завариха Хун да седи съвсем сам в кабинета на старши писаря, замислен над шахматната дъска.