След като се настани зад масата, съдията заповяда на началника на стражниците да доведе месаря Сяо. Докато месарят пристъпваше към подиума, Ди го огледа. Реши, че това е простоват, дребен търговец, честен, но не особено умен. Когато Сяо коленичи, съдията му каза:
— Аз, съдията, споделям скръбта ви, причинена от тежката загуба. Моят изтъкнат предшественик, съдията Фън, вече ви е порицал за небрежността, която сте проявили по отношение на собственото си домакинство. Няма да се спирам повече на този въпрос. Има обаче някои неща в показанията, конто искам да уточня. Трябва да ви предупредя, че ще ми е необходимо известно време, за да приключа този случай. Но ви уверявам, че правосъдието ще възтържествува и за убийството на дъщеря ви Чист нефрит ще бъде отмъстено!
Месарят Сяо промърмори няколко благодарствени думи и по знак на съдията бе отведен встрани. Ди погледна в документа пред себе си и рече:
— Да излезе напред следователят! Съдията бързо го прецени с поглед — имаше вид на проницателен младеж. Ди заговори:
— Докато споменът ви е още пресен, желая да уточня някои подробности от аутопсията. На първо място искам да направите общо описание на физическите особености на жертвата.
— Почтително уведомявам Ваша Милост — отговори следователят, — че момичето беше високо за възрастта си и със здраво телосложение. Предполагам, че от сутрин до вечер е работило в домакинството, като е помагало и в магазина. Нямаше физически недъзи и имаше вид на здраво момиче, свикнало на тежък труд.
— Обърнахте ли необходимото внимание на ръцете му? — попита съдията.
— Разбира се, Ваша Милост. Негово превъзходителство Фън специално държеше на това, защото се надяваше да намери късче плат или нещо друго под ноктите, което да подскаже какви са били дрехите на убиеца. В действителност жертвата имаше късо подрязани нокти като всички работни момичета от нейното съсловие и не бе открита никаква улика.
Съдията кимна и продължи:
— В описанието си споменавате синините, оставени от ръцете на убиеца върху шията на девойката. Констатирали сте и белези от нокти. Опишете тези белези по-подробно!
Следователят помисли известно време и поясни:
— Следите от нокти имаха обичайната форма на полумесец. Те не. бяха дълбоки, но на някои места кожата все пак бе разкъсана.
— Тази допълнителна подробност — каза съдията — да се запише!
Той освободи следователя и нареди да доведат при него студента Ван. Когато стражниците го доведоха пред подиума, Ди го изгледа остро. Видя младеж със среден ръст, облечен в дълъг син халат, каквито носеха кандидатите за изпита по литература. Той вървеше изправен, но имаше тесните гърди и щръкналите рамене на човек, чужд на физическите упражнения. Очевидно прекарваше по-голяма част от времето над книгите си. Имаше приятно и умно лице с широко чело, но устните му издаваха слабост. На лявата му буза се виждаха няколко грозни, още незараснали драскотини. Когато падна на колене пред съдията, Ди се обърна към него с гневните думи:
— Ти си измамникът Ван, човекът, конто опетни честта на литераторите! Като си се сдобил с привилегията да изучаваш класическите произведения на нашата литература, ти си предпочел, вместо да усвояваш възвишените поуки, да използуваш интелигентността си за постигането на една подла цел — да съблазниш това невинно, неграмотно момиче, лека плячка за долните ти страсти. И като че ли това не стига, та си я изнасилил и после си я убил! Няма нито едно обстоятелство, което да смекчава вината ти и законът ще бъде приложен с цялата му строгост. Не искам да слушам оправданията ти. Четох ги в протокола на делото и ги намирам отвратителни. Ще ти задам няколко допълнителни въпроса и ти ще ми кажеш цялата истина!
Съдията се наведе напред, прегледа някакъв лист хартия и каза:
— В показанията си твърдиш, че сутринта на седемнадесети си се събудил между развалините на някакви стара постройка. Опиши точно онова, което си видял там!
— Ваша Милост — каза Ван с треперещ глас, — за голямо съжаление този студент не е в състояние да изпълни заповедта ви. Слънцето още не беше изгряло. В плахата светлина, която предшествува зората, забелязах само няколко купчини тухли, които приличаха на срутена стена, обрасла с гъсти, трънливи храсти. Тухлите и храстите си спомням ясно. Когато с мъка се изправих ни крака, главата ми още тежеше, очите ми не виждаха добре и се препънах в тухлите. Тръните скъсаха халата ми и изподраха лицето и тялото ми. Тогава мислех единствено как по-бързо да се махна от това мрачно място. Спомням си смътно, че вървях напосоки през разни улички. Ходех с наведена глава, като се опитвах да разведря ума си, и се безпокоях за Чист нефрит, която напразно ме бе чакала предишната вечер…