— Ваша Милост, това е една побъркана старица, която през последните месеци безпокоеше негово превъзходителство Фън с измислените си оплаквания. Покорно ви съветвам да я отстраните от залата.
Ди не отвърна нищо на това, а изгледа изпитателно жената, която се приближаваше към подиума. Тя изглеждаше доста над средна възраст и се движеше с мъка, като се подпираше на дълга тояга. Дрехите й бяха износени, но грижливо закърпени и чисти. Чертите на лицето й бяха доста изтънчени. Когато се канеше да падне на колене, съдията направи знак на стражниците.
— Старите и болните хора няма да коленичат в моя трибунал! Останете права, госпожо, и кажете името и жалбата си!
Старицата направи дълбок поклон и заговори със слаб глас:
— Вашата покорна слугиня се нарича Лян, по баща Оуян. Аз съм вдовицата на Лян Ифън, приживе търговец в град Кантон.
Тук гласът й се задави, по бузите й потекоха едри сълзи и крехкото й тяло се разтресе от ридания. Съдията бе забелязал, че тя говори на кантонски диалект, който той не разбираше добре. А освен това жената очевидно не беше в състояние да изложи случая си, ето защо той й каза:
— Госпожо, не мога да ви държа тук права толкова дълго. Ще ви изслушам в личния си кабинет. — И като се обърна към Хун, застанал зад стола му, рече: — Заведи жената в малката гостна стая и кажи да й поднесат чай.
Когато отведоха старицата, съдията се занима с някои текущи въпроси и закри заседанието.
Хун го очакваше в личния му кабинет.
— Ваша Милост — каза той, — жената изглежда умствено разстроена. След като изпи чаша чай, разсъдъкът й за момент се проясни. Разказва, че тя и семейството й са станали жертва на някакво ужасно злодеяние. После отново започна да плаче и речта й стана несвързана. Позволих си да накарам да повикат една от старите ви слугини, която да я успокои,
— Добре си сторил, Хун — каза съдията. — Ще изчакаме да се съвземе напълно и тогава ще се опитаме да я изслушаме. В повечето случаи злодеянията, за които приказват такива хора, съществуват само в обърканото им въображение. Въпреки това никой, който потърси справедливост в този трибунал, няма да бъде отпратен, преди да добия ясна представа за случая!
Съдията стана от стола си и започна да се разхожда с ръце на гърба. Тъкмо когато инспекторът се канеше да го запита какво го тревожи, той се спря и каза:
— Тъй като сега сме сами, искам да ти съобщя като на мой верен приятел и съветник последното си становище относно Храма на всеобятното милосърдие. Застани тук, близо до мене, за да не ни чуе никой. — С тих глас съдията продължи: — Сам ще разбереш, че няма смисъл да продължаваме разследването. Най-напред почти невъзможно е да се сдобием с неоспорими доказателства. Тао Ган, в чиито способности съм дълбоко убеден, не успя да открие таен вход. А и ако по някакъв незнаен начин монасите наистина са вършили гнусни дела, няма смисъл да се надяваме, че жертвите им ще свидетелствуват открито против тях, защото така ще изложат себе си и своите съпрузи на присмех и презрение и ще хвърлят съмнение върху произхода на децата си. Наред с това има и една друга, още по-основателна причина, която ще открия единствено пред тебе, п то строго поверително. — Съдията снижи гласа си още и прошепна в самото ухо на Хун: — Неотдавна получих тревожни новини от столицата. Изглежда, че будистката църква, чиято сила непрекъснато расте, вече си е пробила път до императорския двор. Започнало се е с няколко дворцови дами, които обърнали вярата си, и сега вече черноризите бандити са успели да привлекат вниманието на нашия височайши владетел. Негово императорско величество им е позволил свободно да разпространяват лъжовното си учение. Главният игумен на манастира „Белият кон“ в столицата е бил приет за член на Великия съвет и сега той и кликата му се месят във вътрешните и външни работи на империята ни. Техните шпиони и агенти са навсякъде. Честните служители на трона са сериозно разтревожени. — Съдията сви вежди и добави с още по-тих глас: — При това положение сам разбираш какво може да се случи, ако заведа дело срещу Храма на всеобятното милосърдие. Не сме изправени срещу обикновени престъпници, а срещу мощна национална организация. Будистката клика веднага ще застане зад игумена и ще му окаже пълна подкрепа. Ще се започне кампания в Двора. Ще прехвърлят сили в провинцията ни, богати подаръци ще бъдат раздадени на когото е нужно. Дори и да намеря неоспорими доказателства, ще се окажа прехвърлен на някоя далечна служба край границата много преди да успея да приключа делото. Възможно е дори да ме изпратят окован в столицата с някое скалъпено обвинение.