Съдията остана известно време загледан в отъпканата пръст под купола. Костите се бяха разпилели по време на напрегнатия половин час, който те бяха прекарали в опити да се освободят от бронзовия си затвор.
— Цяо Тай ви е предал моите разпореждания — каза Ди на началника на стражниците. — Повтарям, че след като съберете костите, мръсотиите и прахта под камбаната трябва да бъдат пресети с най-голямо внимание. Може да откриете други важни улики. След това ще помогнете да се претърси къщата на Лин Фан. Остави четирима стражници на пост. Утре сутринта ще се явиш при мене на доклад!
После съдията и Хун напуснаха Храма на отвъдното проникновение. Столовете-носилки ги очакваха в предния двор и носачите ги откараха обратно в трибунала.
Следващото утро предвещаваше хубав есенен ден. Съдията заповяда на началника на архивата да издири документите, свързани с историята на Храма на отвъдното проникновение и къщата на Лин Фан. След това заедно с Хун направи късна закуска в градината зад личния си кабинет. Когато отново седна зад писалището си и чаят му бе поднесен, при него влязоха Ма Жун и Цяо Тай. Ди нареди да донесат чай и за тях и попита Ма Жун:
— Е, срещнахте лн затруднения при арестуването на хората на Лин Фан?
— Всичко мина гладко — отвърна Ма Жун с усмивка. — Намерих иконома да лежи в безсъзнание там, където го бе повалил Ваша Милост. Него и Лин Фан предадох на стражницнте. После претърсихме цялата къща за други хора, по не намерихме никого, освен един здравеняк, който отначало се опита да ни даде отпор. След кратко увещание обаче се остави да го вържем здраво. Така пленниците станаха четирима: Лин Фан, икономът му, здравенякът и старият пазач на портата.
— И аз докарах един пленник — добави Цяо Тай. — Оказа се, че в чифлика живеят трима души. Всички те са прости селяни от околностите на Кантон. На джонката намерихме пет души — капитана и четирима моряци. Моряците са прости хорица, но капитанът изглежда закоравял престъпник. Селяните и моряците затворих в къщата на пазача, по капитана доведох тук в затвора.
Съдията кимна.
— Повикай началника на стражниците — заповяда той на слугата, — а след това иди в къщата на госпожа Лян и й кажи, че искам да я видя колкото е възможно по-скоро.
Началникът на стражниците поздрави почтително съдията и остана прав срещу писалището. Изглеждаше уморен, но изразът на лицето му издаваше явно самодоволство.
— Съгласно заповедите на Ваша Милост — започна важно той — ние събрахме костите на Лян Къфа и ги поставихме в кошница, която донесохме в трибунала. Огледахме внимателно мръсотията под камбаната, но не намерихме нищо. После, под моето лично ръководство, бе претърсена щателно цялата къща на Лин Фан, след което стаите бяха запечатани. И най-накрая аз лично проучих водния проход под капака на пода. Открих малка плоскодънна лодка, закотвена под свода. Взех факла и минах с нея но целия подземен канал. Той завършва в реката, извън шлюза, съвсем близо до него. Там намерих друг каменен свод на брега на реката, скрит в надвесените храсти. Този свод е толкова нисък, че лодката не може да мине под него, по ако човек скочи във водата, лесно би могъл да се промъкне навън.
Като поглаждаше бакенбардите си, съдията погледна кисело началника на стражниците.
— Ти, приятелю — каза му той, — си показал забележително усърдие толкова късно през нощта! Съжалявам, че пътешествието ти по водния проход не те е довело до някое скрито съкровище. Но предполагам, че из къщата на Лин Фан са се намерили някои дреболии, които си могъл да преместиш в широките си ръкави. Въздържай се, човече, за да не борещ ядове някой ден! Сега си свободен!
Началникът ма стражниците побърза да си отиде.
— Този алчен мошеник — каза съдията на помощниците си — ни даде възможност поне да разберем как оня ден икономът е успял да напусне града, без да привлече вниманието на стражата при шлюза. Очевидно той е минал по подземния канал и като се е промъкнал под свода, се е добрал до реката.
Докато съдията говореше, в кабинета влезе началникът на архивата. Той се поклони и постави на писалището свитък документи с думите:
— Рано тази сутрин, както заповяда Ваша Милост, претърсих папките с документите за поземлена собственост. Намерих тези книжа, които се отнасят до владенията на господин Лин Фан. Първият документ — продължи спокойно той — е отпреди пет години и отразява купуването на къщата, храма и чифлика от господин Лин Фан. По-рано тези три имения са принадлежали на господин Ма — земевладелеца, който сега живее извън града зад източната порта. Храмът е бил убежище на тайна секта, преследвана от властите. Майката на господин Ма твърдо вярвала в даоистката магия14. Тя настанила в храма шестима свещеници и им заръчвала да четат молитви за покойния й съпруг. В късна нощ карала монасите да изпълняват тайнствени обреди, по време на които били викани душите на мъртвите и тя разговаряла с тях с помощта на специално пригодена за целта дъсчица. По нейно нареждане бил построен проход между двата двора, за да мсже да посещава храма по всяко време. Преди шест години старата госпожа умряла. Господин Ма затворил къщата, но позволил на свещениците да останат в храма при условие, че го поддържат. Те изкарвали прехраната си, като четели молитви и продавали амулети на вярващите.
14
Религиозно-култовото течение на даоизма, за което става дума в романа, се оформя към първите векове от новата ера, като запазва само символична връзка с някои външни белези от учението на основателя на даоистката философия, Лаодзъ (VI в. пр. и. е.). През средните векове към даоисткня култ се включват и елементи на различни шамански, магически, гадателски и алхимически ритуали. — Б. к. р.