Началникът на архивата спря, за да прочисти гърлото си, след което продължи:
— Преди пет години господин Лин Фан започнал да търси място в северозападния край на града. Наскоро след това той закупил къщата, храма и чифлика, като платил добри пари. Ето, това е документът за продажбата. Ваша Милост може да види и приложения подробен план на местността.
Съдията хвърли поглед на документа, после разгъна картата. Повика помощниците си по-близо до писалището и каза:
— Всеки ще разбере, че Лин Фан е бил готов да плати добре! Разположението на тези имения е крайно благоприятно за неговите намерения да върти контрабандна търговия.
Съдията прекара дългия си пръст през картата.
— Тук се вижда — каза той, — че по времето на продажбата проходът между двата двора е представлявал открита стълба. Желязната врата и пропадащият под са били добавени от Лин Фан по-късно. Тук не виждам означение на подземен воден канал. Ще трябва да направим справка за това с други карти.
— Вторият документ — продължи началникът на архивата — е отпреди две години. Това е служебно писмо, подписано от Лин Фан и адресирано до трибунала. В него той донася, че монасите не спазват поетите обещания и водят разгулен живот, като прекарват времето си в пиене и игра на комар. По тази причина Лин Фан ги изгонил от храма и моли властите да го запечатат.
— Това — отбеляза съдията — трябва да е било по времето, когато Лин Фан е открил, че госпожа Лян е по следите му. Предполагам, че като е казал на монасите да напуснат храма,- им е дал добро възнаграждение. Да се издирят такива скитащи монаси е невъзможно, така че ние никога няма да разберем каква роля са играли те в тайната дейност на Лин Фан и дали изобщо са знаели за убийството под камбаната. — Като се обърна към архиваря, той добави: — Ще задържа тези документи у себе си за справка. А ти ми намери една стара карта на града, Която да отразява състоянието му преди около сто години.
Когато началникът на архивата си отиде, слезе едни слуга и донесе запечатано писмо. Той почтително подаде плика на съдията, като съобщи, че писмото е било донесено от един офицер, служещ в щаба на гарнизона.
Съдията разчупи печата и разгледа съдържанието на писмото. После го подаде на Хун с думите:
— Това е служебно съобщение, че гарнизонът ни се завръща в града и от тази сутрин поема задълженията си.
Ди се облегна назад в креслото си и поръча да донесат нова кана с горещ чай.
— Нека Тао Ган също дойде тук — добави той. — Искам да се посъветвам с всички вас как да започнем делото срещу Лин Фан.
Тао Ган пристигна и всички изпиха по чаша горещ чай. Тъкмо когато студията оставяше чашата си, влезе началникът на стражниците и съобщи, че е пристигнала и госпожа Лян.
Съдията бързо изгледа помощниците си.
— Предстои труден разговор! — измърмори той. Госпожа Лян изглеждаше много по-добре, отколкото последния път, когато съдията я беше видял. Косите й бяха прилежно вчесани и погледът й бе одухотворен. Хун й направи знак с ръка да седне в удобното кресло срещу писалището, а съдията каза бавно:
— Госпожо, най-сетне намерих достатъчно улики, за да задържа Лин Фан. Същевременно открих още едно убийство, извършено от него тук, в Пуян.
— Да не сте намерили тялото на Лян Къфа? — възкликна старицата.
— Дали това е вашият внук, госпожо, още не мога да кажа — отвърна съдията. — Беше останал само един скелет и нямаше нищо, по което внукът ви да бъде разпознат.
— Това трябва да е той! — проплака госпожа Лян. — Лин Фан имаше намерение да го убие веднага щом разбра, че сме го последвали в Пуян. Позволете ми да ви кажа, че когато избягахме от подпаленото укрепление, една падаща греда затисна лявата мишница на Лян Къфа. Костта се счупи, извиках човек да я намести веднага щом се измъкнахме в безопасност, но тя така си и зарасна накриво.