Съдията погледна замислено старицата, като поглади бавно бакекбардите си, и каза:
— Съжалявам госпожо, но трябва да ви кажа, че скелетът наистина имаше счупена и зле зараснала кост на лявата мишница.
— Знаех си, че Лин Фаи е убил внука ми! — разрида се госпожа Лян. Тя цялата се разтрепера, а по хлътналите й бузи потекоха сълзи. Хун бързо й поднесе чаша горещ чай.
Съдията я изчака да се успокои, после продължи:
— Можете да бъдете уверена, госпожо, че сега за това убийство ще бъде отмъстено. Не искам да ви причинявам повече мъка, но трябва да ви задам още няколко въпроса. Според записите, които ми дадохте, след като сте избягали с Лян Къфа от запаленото укрепление, сте намерили убежище у един далечен роднина. Бихте ли могли да ми опишете как сте се измъкнали от главорезите и как сте успели да се доберете до този роднина?
Госпожа Лян отправи празен поглед към съдията. Тялото й се сгърчи, тя започна да ридае.
— Това… то беше толкова ужасно — успя да каже тя през сълзи. — Аз не… аз не искам да мисля за него… аз… — Гласът й заглъхна.
Съдията направи знак на Хун. Той сложи ръце върху раменете на госпожа Лян и я отведе,
— Няма смисъл — с примирение каза съдията. Тао Ган подръпваше трите дълги косъма на лявата си буза. Той запита с интерес:
— Защо придавате такава важност на подробностите около бягството на госпожа Лян от горящото убежище, Ваша Милост?
— Има няколко неща — отговори съдията, — — които ме озадачават. Но за тях можем да поговорим по-късно. Сега нека видим какво можем да предприемем срещу Лин Фан. Той е изключително хитър мошеник, затова трябва да обосновем обвинението си извънредно внимателно.
— Струва ми се, Ваша Милост — каза Хун, — че убийството на Лян Къфа е най-силният ни коз. То е най-тежкото му престъпление. Ако можем да го обвиним и осъдим за това, няма какво да се занимаваме с нападението му върху нас или с контрабандната му дейност.
Другите трима кимнаха в знак на съгласие, а съдията не изрази мнението си. Той изглеждаше дълбоко потънал в собствените си мисли. След известно време рече:
— Лин Фан е имал предостатъчно време да заличи следите от търговията си със сол. Мисля, че няма да успеем да съберем достатъчно доказателства, за да го обвиним в това престъпление. А дори и да успея да изтръгна от него признание, той пак ще ми се изплъзне от ръцете, защото делата, свързани с нарушаването на държавния монопол, са извън моите пълномощия. Те могат да бъдат.разглеждани само от Провинциалния съд. А това ще даде на Лин Фан време и възможност да вдигне на крак в своя защита приятелите и родствениците си и чрез тях да раздаде подкупи там, където е необходимо. По-нататък… Опитът му да пи захлупи под камбаната е явен опит за убийство. И на това отгоре — за убийство на имперски длъжностни лица. Ще трябва да направя справка със закона. Ако не ме лъже паметта, такова действие се счита за престъпление срещу държавата. Може би точно това е, което ни трябва.
Той замислено подръпна мустаците си.
— Но нима убийството на Лян Къфа не е далеч по-основателен повод за подвеждане под отговорност? — попита Тао Ган.
Съдията бавно поклати глава.
— С доказателствата, с които разполагаме засега — не! — отвърна той. — Не знаем кога и как е било извършено убийството. Според документите Лян Фан е затворил храма поради разюзданото поведение на монасите. Той би могъл да даде много правдоподобно обяснение за убийството, като каже, че докато го е шпионирал. Лян Къфа е завързал познанство с монасите и че вероятно те са го убили и скрили тялото му под камбаната след някое скарване при игра на комар.
Ма Жун придоби печален израз.
— Тъй като ни е известно — каза нетърпеливо той, — че Лин Фан е виновен за бог знае колко много престъпления, само си губим времето да обсъждаме съдебните формалности. Хайде да го разпънем на чекръците и да видим дали няма да си признае!
— Ти забравяш — рече съдията, — че Лин Фан е възрастен човек. Ако го подложим на жестоки изтезания, той може да умре в ръцете ни и тогава ще се окажем в голяма беда. Не, единствената ни надежда е да се сдобием с по-пряко доказателство. По време на следобедното съдебно заседание ще изслушаме първо иконома на Лин Фан, после капитана на джонката. Те са яки мъже, ако се наложи, ще приложим изтезанията, позволени от закона… А сега ти, Ма Жун, ще отидеш с Хун и Тао Ган в къщата на Лин и ще извършите щателно претърсване за уличаващи документи или други доказателства. Също…
Изведнъж вратата шумно се отвори и в кабинета се втурна началникът на затвора. Той изглеждаше много объркан. Коленичи пред писалището на съдията и удари няколко пъти челото си о пода.