— Говори, човече! — извика ядосан съдията. — Какво се е случило?
— Вашият негоден за нищо слуга заслужава да умре! — завайка се началникът на затвора. — Рано тази сутрин икономът на Лин Фан заговорил един от моите глупави пазачи и дръвникът му казал, че Лин Фан е арестуван и ще бъде обвинен в убийство. Току-що, като извършвах оглед на затвора, намерих иконома мъртъв!
Съдията стовари юмрука си върху писалището.
— Ах, песоглавецо! — кресна той. — Не претърси ли затворника за скрита отрова и не му ли взе пояса?
— Всички обичайни предпазни мерки бяха взети, Ваше Превъзходителство! — проплака началникът на затвора. — Но той си е прехапал езика и е умрял от кръво-течението!
Съдията въздъхна дълбоко. После каза с по-спокоен тон:
— Е, вече нищо не можем да сторим. Този главорез Реше необикновен смелчага — ако такъв реши да се самоубие, малко може да се направи, за да му бъде попречело. Върни се в затвора и нареди да приковат с вериги към стената ръцете и краката на капитана на джонката. Да му сложат и парче дърво между зъбите. Не мога да си позволя да изгубя още един свидетел!
Когато началникът на затвора си тръгна, в кабинета се върна началникът на архивата. Той разгъна един дълъг, пожълтял от времето свитък. Това беше карта на Пуян, изпъстрена с рисунки и отпечатана преди сто и петдесет години.
Като посочи към северозападната част на града, съдията рече със задоволство:
— Тук каналът е ясно обозначен! По онова време той е бил открито водно корито, подхранващо изкуствено езеро на мястото, заето сега от храма на даоистите. По-късно каналът е бил покрит и върху него е била построена къщата на Лин Фан. Той се е натъкнал на този подземен воден път и е разбрал, че къщата е по-подходяща за контрабанда на сол, отколкото е предполагал.
Съдията нави отново картата. Погледна към помощниците си и бавно каза:
— Сега е най-добре да тръгвате. Надявам се, че ще намерите някакви улики в къщата на Лин Фан, защото ще имаме голяма нужда от тях!
Хун, Ма Жун и Тао Ган тръгнаха незабавно, само Цяо Тай не се помръдна. Той не бе взел участие в разискването, но внимателно бе изслушал всяка казана дума. Сега замислено подръпна късите си мустачки и рече:
— Откровено казано, Ваша Милост, стори ми се, че умишлено оставяте на заден план убийството на Лян Къфа.
Съдията го стрелна с очи.
— Впечатлението ти е вярно, Цяо Тай! — отвърна спокойно тон. — Смятам, че още не е дошло времето да разискваме това убийство. Аз имам своя теория по този въпрос, но тя е толкова невероятна, че и на мене ми е трудно да повярвам в нея. Някой път ще обясня всичко и на тебе, и на останалите. Но не сега.
Той вдигна някакъв документ от писалището си и започна да го чете. Цяо Тай стана и излезе.
Веднага щом остана сам, съдията хвърля настрана хартията и извади от чекмеджето дебел свитък документи, отнасящи се до делото „Лян срещу Лин“. Започна да ги чете и челото му се покри с дълбоки бръчки.
Глава двадесет и трета
ЩАТЕЛНО ПРЕТЪРСВАНЕ НА БИБЛИОТЕКАТА НА ЛИН ФАН;
В ЕДНО РЕСТОРАНТЧЕ ЗА РАЦИ Е ОТКРИТА ВАЖНА УЛИКА
Когато Хун и двамата му спътници пристигнаха в къщата на Лин, те се насочиха право към библиотеката във втория двор. Тя беше една приятна стая с големи прозорци, откриващи изглед към подредената с вкус градина. Тао Ган веднага отиде при масивното, покрито с дърворезба писалище от абаносово дърво, разположено край десния прозорец. Той хвърли бегъл поглед на скъпия набор от пособия за писане върху полираната му повърхност. Ма Жун се опита да изтегли средното чекмедже, но то стоеше здраво на мястото си, макар че на него не се виждаше никаква ключалка.
— Почакай малко, братко! — каза Тао Ган. — Аз съм бил в Кантон и зная хитрините на тамошните дърводелци.
Той прокара чувствителните върхове на пръстите си по дърворезбата, украсяваща предната част на чекмеджето. Скоро намери скритата пружинка. Изтегли чекмеджето и видяха, че то е натъпкано с дебели връзки документи. Тао Ган ги струпа на писалището.
— Тая работа е за тебе, инспекторе! — оживено каза той.
Докато Хун се настаняваше в тапицираното кресло зад писалището, Тао Ган помоли Ма Жун Да му помогне да отместят тежкия диван, долепен до стената в дъното. Той разгледа внимателно стената педя по педя. После свалиха книжата от високите лавици и се заеха да ги проучват.
Дълго време единственият шум, който се чуваше, беше шумоленето на хартия и недоволното мърморене на Ма Жун. Най-сетне Хун се облегна в креслото.
— Само обикновени делови писма и нищо друго! — обяви отегчено той. — Ще вземем целия куп в трибунала за допълнително разглеждане, може да се намерят някои писма, съдържащи прикрити намеци относно контрабандата. А вие двамата намерихте ли нещо?