— Това ще да е окончателното становище по трите ни дела, братя! Сега съдията малко ще се развесели!
— Не мисля — каза Хун, — че съдията се безпокои за това, дали висшите власти ще одобрят действията му във връзка с делата. Никога не ми е споменавал какво го гнети, но аз смятам, че е нещо съвсем лично, нещо, което той напразно се опитва да изясни за себе си.
— Е — вмъкна Ма Жун, — зная един човек, който изведнъж ще се оправи, щом съдията произнесе окончателното си становище! И това е старата госпожа Лян! Разбира се, нашият уважаем Съвет на финансите ще лапне лъвския пай от имуществото на Лин Фан, но и онова, което остане за госпожа Лян, ще бъде достатъчно, за да я направи една от най-богатите жени в страната!
— Тя го заслужава! — забеляза Цяо Тай. — Казват, че са я видели да припада оня ден, точно в часа на нейната победа. Явно, напрежението е било прекалено силно за нея, изглежда, че през последните две седмици тя не е в състояние да стане от леглото.
В този момент влезе съдията Ди и всички бързо станаха. Той поздрави делово помощниците си, след това отвори запечатания плик, който му подаде Хун. Хвърли поглед върху съдържанието му и каза:
— Висшите власти са одобрили решенията ми във връзка с трите дела, които разгледахме. Ужасна участ очаква Лин Фан. По мое мнение обикновеното обезглавяване би било достатъчно. Но ще трябва да се подчиним на взетото решение.
После съдията прочете приложението към писмото, което носеше печата на Съвета по обредите и церемониите. Подаде го на инспектора Хун и като се обърна по посока на столицата, се поклони почтително.
— Този трибунал е удостоен с изключителна чест — каза той. — Негово императорско величество е благоволил да ни награди с дъска, украсена с орнаменти, на която е гравирано копие от надпис, изпълнен от самата цинобърна четка на Негово Величество. Щом пристигне този знак на почест от императора, ти, Хун, ще се погрижиш незабавно да бъде окачен на почетното място над подиума в съдебната зала!
Като прекъсна поздравленията на помощниците си, съдията продължи:
— Ще произнеса присъдите утре сутринта на извънредно заседание два часа преди изгрев слънце, както обикновено. Дай на служителите необходимите наставления, инспекторе, и уведоми коменданта на гарнизона, че искам тук да пристигне военен ескорт в часа, определен за отвеждане на престъпниците към площадката за екзекуции.
Съдията помисли малко, като подръпваше брадата си. После въздъхна и отвори папката със сметките на околията, която Хун бе поставил на писалището му за подпис.
Тао Ган подръпна ръкава на инспектора. Ма Жун и Цяо Тай му кимнаха окуражително. Хун прочисти гърлото си и се обърна към съдията:
— Всички ние, Ваша Милост, недоумяваме какво става с убийството на Лян Къфа, извършено от Лин Фан. Сега, след като утре сутринта делото ще бъде приключено официално, бихте ли ни удостоили с обяснение?
Съдията вдигна поглед.
— Утре,след екзекуцията на престъпниците — отвърна кратко той. След това отново се зае да чете документите.
На следващата сутрин, много преди определения час, гражданите на Пуян започнаха да се стичат към трибунала по тъмните улици. Гъстата тълпа търпеливо чакаше пред главната порта.
Най-после стражниците разтвориха широката двукрила врата и навалицата нахлу в съдебната зала, осветена от няколко дузини големи свещи, наредени покрай стените. Над множеството се носеше шум от приглушени разговори. Много от зрителите хвърляха неспокойни поглед; към великана, който стоеше безмълвно зад началника на стражниците. На широките си рамене той носеше дълъг меч, който можеше да се държи само с две ръце.
Повечето от зрителите бяха дошли, защото горяха от нетърпение да чуят окончателното решение във връзка с трите престъпления, извършени в града мм. Но някои от по-старите граждани бяха дошли със свити сърца. Те знаеха колко строго се отнася правителството към размириците, а избиването на монасите лесно би могло да се приеме за проява на непокорство. Страхуваха се, че централните власти може да са решили да приложат наказателни мерки спрямо околията им.
Из съда с дълбок тътен отекнаха трите удара на големия бронзов гонг. Завесата зад подиума бе дръпната встрани и се появи съдията Ди, следван от четиримата си помощници. На раменете му висеше пурпурна мантия — знак, че ще бъдат произнесени смъртни присъди.