Лин Фан нададе дрезгав вик и се свлече в безсъзнание на пода. Докато началникът на стражниците го съживяваше, като гореше оцет под носа му, съдията продължи:
— Всичкото движимо и недвижимо имущество на споменатия престъпник Лин, както и всички налични п вложени средства се конфискуват от държавата. След извършване на прехвърлянето, половината от споменатото имущество ще се даде на госпожа Лян, по баща Оуян, като компенсация за многобройните щети, нанесени на семейството й от ръката на злодееца Лин Фан.
Съдията спря и огледа залата. Изглежда госпожа Лян не беше между слушателите.
— Това — заключи Ди — е окончателното решение по делото „Държавата срещу Ли и фан“. Тъй като престъпникът ще умре и на семейството Лян ще бъде платен кръвен откуп, с това се приключва и делото „Лян срещу Лин“. — Той удари с чукчето си по масата и обяви заседанието за закрито.
Когато съдията слизаше от подиума, за да се върне в личния си кабинет, зрителите го изпратиха с шумни приветствия. После в надпревара се втурнаха вън на улицата, за да придружат каруцата с осъдените до площадката за екзекуции.
Откритата каруца чакаше готова пред главната порта, обкръжена от въоръжени с пики конници от щаба на гарнизона. Осем стражници изведоха Лин Фан и Хуан Сан и ги сложиха един до друг в каруцата.
— Сторете път, сторете път! — викаше охраната.
Паланкинът на съдията бе изнесен, предшествуван от група стражници, наредени в редици по четирима. Подобна група вървеше и отзад. Следваше ги каруцата с осъдените, заобиколена от войниците. Процесията потегли и се насочи към южната порта на града.
Щом пристигнаха на площадката за екзекуции, съдията слезе от паланкина си и комендантът на гарнизона, величествен в лъскавите си доспехи, го поведе към временния подиум, издигнат през нощта. Ди се настани зад масата, а четиримата му помощници заеха местата си встрани от него.
Двамата помощници на палача свалиха Лин Фан и Хуан Сан от каруцата. Войниците слязоха от конете и направиха кордон около тях. В алебардите им се отразяваше червеното сияние на зората.
Многолюдната тълпа се притискаше към кордона. Тя гледаше със страхопочитание четирите тежки орни бивола, които кротко хрупаха сеното, донесено им от един селянки.
По знак на съдията помощниците на палача поставиха Хуан Сан на колене. Те свалиха табелата и оголиха врата му. Палачът вдигна тежкия си меч и отправи поглед към съдията. Ди кимна с глава и мечът се стовари върху шкята на Хуан Сан. Осъденият падна по очи от силата на удара, но главата му само отчасти се бе отделила от тялото. Или костите му се бяха оказали извънредно здрави, или палачът не бе успял да се прицели добре. Тълпата зашумя. Ма Жун прошепна на Хун:
— Този нещастник имаше право! До последния миг от живота му лошият късмет не го изостави.
Двамата помощници вдигнаха Хуан Сан отново на колене и този път палачът му нанесе такъв свиреп удар, че главата му отхвръкна във въздуха и се отърколи на няколко стъпки от кървящото тяло. Палачът я вдигна, занесе я при масата, а съдията взе четката и беляза челото й с яркочервен туш. После хвърлиха главата в една кошница, за да я окачат по-късно за косата на градската порта.
След това отведоха Лин Фан в средата на площадката за екзекуции. Помощниците на палача разрязаха въжетата, с които бяха вързани ръцете му. Като видя четирите бивола, осъденият нададе пронизителен писък и започна да се бори с пазачите си. Но палачът го сграбчи за врата и го хвърли на земята. Помощниците вързаха дебели въжета към китките и глезените му. Палачът даде знак на стария селянин и той доведе четирите бивола в средата на площадката.
Съдията се надвеси над коменданта и му каза пешо шепнешком. Комендантът издаде отсечена заповед и стражниците му се строиха в плътен квадрат около групата в средата, така че тълпата да не може да видя страхотната сцена, която щеше да се разиграе там. Всички погледи се отправиха към съдията, седнал на високия подиум. Над площадката за екзекуции се възцари дълбока тишина. Едва-едва можеше да се долови кукуригането на петел в някакъв отдалечен чифлик.
Съдията кимна.
Изведнъж се чу как Лин Фан започна да крещи като обезумял. После крясъците му преминаха в тежки степания.
Чу се леко подсвирване, с което селяните обикновено подкарват биволите ся. Този звук, който обикновено извикваше във въображението една спокойна сцена сред оризовите поля, сега накара множеството да потръпне от напрежение п ужас.
Писъците на Лин Фан отново огласиха въздуха, този път примесени с безумен кикот. Чу се сух пукот, като че ли бе разсечено дърво.
Войниците се върнаха по местата си. Зрителите видяха как палачът отсече главата на Лин Фан от обезобразеното му, разкъсано тяло. Занесе я на съдията, който беляза челото й с червената четка. По-късно щяха да я окачат на показ на градската порта заедно с главата на Хуан Сан.