Според обичая палачът подаде един сребърник на стария селянин. Но селякът се изплю и отказа да вземе тази злощастна монета, макар че не се случваше често сребро да погали дланта на селска ръка.
Удариха гонгове, войниците взеха оръжието си за почест и съдията слезе от подиума. Неговите помощници забелязаха, че лицето му бе станало пепеляво, а по челото му бяха избили капки пот въпреки утринния хлад. Той се качи в паланкина си и го отнесоха в храма на бога, покровител на Пуян, за да запали благовонни и да се помоли.
После Ди се върна в трибунала. На влизане в личния си кабинет видя, че четиримата му помощници го очакват. Съдията махна мълчаливо на Хун, който бързо му наля чаша горещ чай. Докато отпиваше бавно от чая на малки глътки, вратата внезапно се отвори и в кабинета влезе началникът на стражниците.
— Ваша Милост! — каза възбудено той. — Госпожа Лян се е самоубила! Изпила е отрова!
Четиримата помощници възкликнаха шумно, но съдията не изглеждаше изненадан. Той нареди на началника на стражниците да отиде на мястото със следователя, който да издаде свидетелство за смърт и да впише в него, че госпожа Лян се е самоубила в пристъп на умопомрачение. После се облегна назад в креслото си и каза с беззвучен глас:
— И така, след толкова години, случаят „Лян срещу Лин“ най-сетне е приключен. Последният жив член на семейството Лин умря на площадката за екзекуции, а единственият оцелял член на семейството Лян се самоуби. Враждата е траяла почти тридесет години — една ужасна верига от убийства, насилие, палежи и долни измами. И това е краят. Всички са мъртви.
Съдията се загледа втренчено пред себе си. Четиримата му помощници го наблюдаваха с широко отворени очи. Никои не смееше да проговори.
Изведнъж съдията като че ли се пробуди. Кръстоса ръце в ръкавите си и започна с твърд и уверен глас:
— Още щом започнах да проучвам този случай, ми направи впечатление едно странно несъответствие. Знаех, че Лин Фан е безжалостен престъпник, а госпожа Лян е главният му враг. Знаех, че Лин е направил всичко възможно, за да я унищожи — но само до идването й в Пуян. Запитах се: „Защо не я е убил тук?“ До неотдавна всичките му помощници са били при него, лесно би могъл да ги накара да я убият, и то така, че убийството да изглежда като нещастен случай. Той не се е поколебал да убие тук Лян Къфа; не се е поколебал дори за момент, когато е решил, че може да убие мене и вас четиримата. Но не е вдигнал ръка срещу госпожа Лян след идването й в Пуян. Това много ме озадачи. Златният медальон, който намерихме под бронзовата камбана, беше ключът, който ми помогна да реша загадката… Тъй като на медальона беше изписана фамилията Лин, вие всички помислихте, че той е бил на Лин Фан. Но такива медальони се носят на връвчица около шията, на голо под дрехите. Ако връвчицата се скъса, медальонът би паднал в пазвата. Лин Фан не би могъл да го загуби. И тъй като ние го намерихме близо до шията на скелета, аз заключих, че е принадлежал на убития. Лин Фан не го е видял, защото жертвата го е носела под дрехите си. Медальонът се е показал едва когато дрехите и връвчицата, на която е бил прикрепен, са били проядени от термитите. У мене се породи съмнение, че скелетът не е на Лян Къфа, а на някой, който е имал същото фамилно име като убиеца си.
Съдията спря да говори, изпразни бързо чашата си с чай и след това продължи:
— Препрочетох собствените си бележки по това дело и открих още един факт, който говореше, че убитият е бил някой друг. Лян Къфа трябва да е бил на около тридесет години, когато е дошъл в Пуян. Лицето, което госпожа Лян е записала под това име, по нейните думи също е било на тридесет години, но пазачът е казал на Тао Ган, че е изглеждало доста по-младо — на около двадесет. Тогава започнах да подозирам госпожа Лян. Мина ми мисълта, че тя също може би е друга жена, която прилича на госпожа Лян и знае всичко за старата вражда. Жена, която е мразела Лин Фан също толкова много, но на която той не е смеел да навреди. Проучих отново книжата във връзка с враждата между двете семейства и се помъчих да открия жена и младеж, които биха могли да се представят за госпожа Лян и нейния внук. Тогава си изградих теория, която в началото ми се струваше съвсем невероятна, но се потвърди от фактите, станали известни впоследствие… Вие си спомняте, че според записките, наскоро след като Лин Фан е изнасилил госпожа Лян Хун. неговата собствена жена е изчезнала. Тогава хората са помислили, че той я е убил. Но не е имало доказателства за това и тялото не е било намерено. Аз се досетих, че Лин Фан не я е убил. Тя е избягала от него. Обичала го е много — толкова много, че вероятно е била в състояние да му прости, задето е убил брат й и е станал причина за смъртта на баща й. Защото жената трябва да следва мъжа си и да му се подчинява. Но когато съпругът й се е влюбил в снаха й, любовта й се е превърнала в омраза — страшната омраза на пренебрегнатата жена… Веднъж избягала от мъжа си и решила да му отмъсти, какво по естествено от това да потърси тайно старата си майка, госпожа Лян, и да я помоли да я подкрепи в усилията й да унищожи Лин Фан? Госпожа Лин вече е била успяла да нанесе жесток удар на съпруга си, като го е напуснала. Защото, колкото и странно да ви се вижда това, приятели, Лин Фан горещо я е обичал. Желанието му да обладае госпожа Лян Хун е било само прищявка на развратник, която не е намалила любовта към собствената му жена — единственото същество, което този корав и жесток човек някога е обичал… След като я загубил, злата му природа станала още по-зла и той започнал още по-свирепо да преследва семейството Лин. Най-после избил последните му членове в старата крепост. Там загинали всички, вкючително старата госпожа Лян и внукът и Лян Къфа.