Скерцо и Тиранозавър

Майкъл Суонуик Скерцо и Тиранозавър

Пианистът свиреше подбрани сонати за клавесин от Скарлати, кратки пиеси с дължина от една до три минути, изключително сложни и изтънчени, когато стадото хадрозаври1 се понесе покрай прозореца. Стотиците животни вдигаха облаци прах и издаваха онзи прекрасен, постепенно снижаващ се, почти наподобяващ музикален тон зов. Гледката беше забележителна.

Но точно в този момент сервираха ордьовъра: плезиозавър2 в кафяви водорасли, белуга, топната в нарязано яйце от маязавра3, тънки резенчета от додо върху препечен хляб, както и още дузина деликатеси. В сравнение с тях тромавите бягащи тревопасни изглеждаха съвсем скучни.

Никой не им обръщаше голямо внимание.

Освен хлапето. Залепило лице на прозореца, то се взираше в тях, а в очите му се четеше напрегнатост, забележителна дори за момче на неговата възраст. Дадох си сметка, че беше на около десет години.

След като се снабдих с чаша шампанско от минаващия наблизо поднос, аз се приближих и застанах до него.

— Забавляваш ли се, синко?

Без даже да отмести поглед, хлапето каза:

— Какво според тебе ги изплаши? Не беше ли…? — като забеляза ловците и джиповете им лицето му помръкна. — Аха.

— Понякога се налага да хитруваме мъничко, за да има какво да видят посетителите — рекох аз и посочих с винената чаша към стадото и хълмовете в далечината. — Обаче там е пълно с дебнещи хищници — троодони4, дромеозаври5… даже и стария Сатана.

Той ме изгледа с ням въпрос в очите.

— Сатана наричаме болния стар тиранозавър, който се навърта около станцията вече почти цял месец и плячкосва бунището ни.

Не трябваше да изричам това. Момчето изглеждаше ужасно разочаровано.

— Тирексът боклукчия! Не може да бъде!

— Тиранозавърът е извънредно пресметлив ловец — казах аз. — Също като лъва. Щом му се удаде възможност, ако щеш ми вярвай, той се възползва от нея. И когато изпитва болка, както е в случая със стария Сатана — е, тогава той става толкова свиреп и опасен, колкото всеки звяр може да бъде. Ще убива дори и когато изобщо не е гладен.

Думите ми зарадваха хлапето.

— Добре — каза той. — Доволен съм.

Потънали в дружеско мълчание, ние вперихме поглед в горите, оглеждайки се за движещи се сенки. Тогава прозвуча сигналът за началото на вечерята и аз изпроводих момчето обратно до масата му. Последните хадрозаври вече се бяха отдалечили.

Той ме последва с явно нежелание.

Кредният6 бал представляваше нашата огромна машина за пари (сто хиляди долара струваше едното място) и в допълнение към търга преди вечерята и танците след нея всеки, ангажирал цяла маса за шестима, получаваше право на личен палеонтолог като израз на нашата благосклонност.

Самият аз също бях палеонтолог, преди да бъда повишен. Сега обикалях залата, облечен в смокинг, проверявайки дали всичко върви гладко.

Сервитьорите се появяваха и изчезваха. Човек би могъл да зърне как се суетят зад паравана, скриващ входа на времевия тунел, след което изведнъж изскачат от другата страна, носейки тежките претрупани подноси. Стиракозаврови7 медальони в мастодонтова моцарела за тези, които обичат говеждо. Археоптерикс с бадеми за онези, предпочитащи бяло. Радичио и копър за вегетарианците. Плюс музикален акомпанимент, приятно бърборене и най-добрата гледка във вселената.

Доналд Хоукинс беше причислен към масата на хлапето — семейство дьо Шервил. Според разпределението на местата, грубият флегматичен мъж бе Жерар, натрупалият богатството paterfamilias. Дамата до него бе Даниел — някога негова трофейна съпруга, а сега елегантно остаряваща. До тях седяха двамата им гости — семейство Кадиган — които изглеждаха изумени от всичко наоколо и по всяка вероятност бяха любимецът на шефа и женичката му. Те не говореха много. Нацупената дъщеря, Мелюзин, в къса черна рокля, пресметливо разкриваща съвършения й бюст. Тя изглеждаше отегчена и неспокойна — истинско въплъщение на неприятностите. И най-накрая момчето, наречено Филип.

Наблюдавах ги съсредоточено — най-вече заради Хоукинс. Беше новак и не очаквах да издържи дълго. Но той бързо очарова всички на масата — млад, хубав, възпитан — той притежаваше всичко. Забелязах как Мелюзин се отпусна назад в стола си, изучавайки го през тъмните си мигли, без да продума нито дума. Хоукинс, отговаряйки на нещо, казано от малкия Филип, се ухили безгрижно. Можех да усетя силата на момчешкото възхищение и от другия край на залата.

После ми се наложи да се измъкна от късната Креда и да се върна обратно в кухнята, в базата майка, в 2040 година.

1

Хадрозаври — големи птицетазови динозаври, хранещи се с растителност, чиито муцуни наподобяват патешки човки.

2

Плезиозавър — праисторически морски хищник с дълга шия.

3

Маязавра — тревояден динозавър, достигащ 9-метрова дължина. Името му означава „гущер-добра майка“.

4

Троодон — двуметров хищен динозавър; името му означава „раняващият зъб“.

5

Дромеозавър — хищник с мощни челюсти и остри нокти на задните крака. Роднина на прославения от Спилбърг велосираптор.

6

Креда — третият период от Мезозойската ера (Ерата на динозаврите), започнал преди 144 милиона години и завършил преди 65 милиона.

7

Стиракозавър — родствен на трицератопса динозавър с един рог на носа и шест рога на „яката“.