Там ме чакаше служител от Агенцията за времевата сигурност. Главната задача на АВС беше да предотвратява възникването на времеви парадокси, така че Непроменящите да нямат основания да отнемат нашите времеви привилегии. Повечето хора си мислят, че пътуването във времето е било изобретено наскоро, и то от човешки същества. Налагаше се да заблуждаваме, защото спонсорите ни не желаят да огласяват присъствието си. В кухнята цареше страшна бъркотия. Един от келнерите стоеше наведен над масата, поставил ръцете си върху нея и разкрачил широко крака. Друг лежеше на пода, здраво притиснал онова, което приличаше на счупена ръка. Офицерите от АВС ги държаха на прицел.
Добрата новина бе, че Стареца го нямаше. Ако работата се бе оказала дебела — нещо голямо и опасно, като бомба на креационистите например или послание от милиони години напред в бъдещето — той щеше да присъства.
Когато се появих, всички започнаха да приказват едновременно.
— …не съм направил нищо, човече, това копеле…
— …виновен в нарушение от клас 6…
— …счупи ми шибаната ръка, човече. А пък после ме блъсна на земята…
— …да вършим работа. Разкарайте ги от кухнята ми.
Случаят се оказа доста обикновен. Един от сервитьорите беше заговорничил с друг назначен от по-късен период да направи доходоносни инвестиции на името на по-младото му аз. Достатъчно, за да станат и двамата мултимилиардери. Имахме инсталирани устройства за наблюдение в кухнята, благодарение на които служителите от АВС бяха забелязали предаването на бумагите. Сега виновниците отричаха всичко.
Нямаше да им е от голяма полза. Властите пазеха стриктно историческите данни. Натрупването на благосъстояние, подобно на замисленото, щеше да щръкне като среден пръст показан на обществено място.
Веднага уволних двамата келнери, повиках полицията, за да ги отведе и пуснах поръчка за две замени няколко часа назад в локалното минало, като по този начин попълних всички празнини в обслужването. После извиках служителя от АВС и добре го насолих заради това, че ме извика в реалното време, вместо да ми изпрати мемор три дни назад. Станалото — станало, въздъхнах аз. Веднъж повикан, трябваше да се справя с проблема лично. Стандартната процедура по сигурността. Нищо особено. Обаче беше уморително. Затова, когато се върнах във времевия тунел на станцията Хилтоп, нагласих времето на няколко часа след като бях тръгнал. Пристигнах тъкмо навреме за сервирането на десерта и кафето.
Някой ми подаде микрофона и аз го потупах два пъти, призовавайки за внимание. Стоях пред прозореца, а слънцето залязваше зад мен сред невъобразима красота.
— Дами и господа — казах аз — Нека отново ви пожелая Добре дошли в късната Креда. Намирате се в последната изследователска станция от този период, след което ще настъпи Ерата на бозайниците. Не се тревожете — метеоритът, причинил гибелта на динозаврите, е все още на няколко хиляди години напред в бъдещето — направих кратка пауза за очаквания смях в залата, след което продължих.
— Ако погледнете навън, ще видите Жан — нашият дино-ловец, който залага обонятелна примамка. Жан, помахай на нашите гости!
Жан бърникаше някакъв малък триножник. Тя помаха весело, после отново се приведе над работата си. С вързаната си на конска опашка коса и светлокафяви шорти тя изглеждаше точно като мацето на научната база. Но на Жан й бе предопределено да стане един от най-добрите динозаврови бихейвиористи в света, и тя го знаеше. Въпреки всичките ни усилия, слуховете се разпространяваха.
Сега Жан се бе обърнала към входовете на станцията, внимателно размотавайки голяма макара жица, докато вървеше заднишком. Всички прозорци бяха разположени на втория етаж. Вратите на партера бяха бронирани.
— Жан ще се прибере вътре по време на демонстрацията — казах аз — Няма да ви се иска да сте навън, когато примамката изпълни ролята си.
— Какво представлява тя? — извика някой.
— Кръв на трицератопс8. Надяваме се да привлечем някой хищник — може би дори Краля на хищниците, самият Tyrannosaurus Rex. — От масите се разнесе одобрително шушукане. Всички бяха чували за тирекса. Той беше истинска звезда. Веднага преминах към лекционно говорене — Ако направите дисекция на тиранозавър, ще видите, че обонятелният му орган е изключително голям в сравнение с останалата част на мозъка му. Може да му съперничи единствено лешоядът. Рексът буквално надушва плячката си — която най-често е мърша, но аз премълчах това — от километри. Гледайте.
Примамката изчезна изведнъж и от нея остана само облаче розова мъгла.
8
Трицератопс — тревояден 9-метров динозавър с три рога на главата, чийто череп е снабден с костна „яка“, предпазваща врата му.