Хвърлих поглед към масата на дьо Шервил и видях как Мелюзин изважда краче от обувката си и го плъзга по крачола на Хоукинс. Той се изчерви.
Баща й нищо не видя. Майка и — по-точно, нейната мащеха — сякаш забеляза, но се престори, че не я интересува. Според нея това беше обичайно женско поведение. Не можех да се намеся, но успях да забележа какви хубави крака има Мелюзин.
— Това ще отнеме няколко минути. Докато чакате, бих насочил вашето внимание към превъзходните сладкиши на главния готвач Рупърт.
Отстъпих сред възторжени аплодисменти и се заех отново да подскачам от маса на маса. Шега тук, похвала там. Истина е, че добрите маниери карат света да се върти.
Когато стигнах до дьо Шервил, лицето на Хоукинс бе пребледняло.
— Сър! — той скочи на крака — Искам да ви кажа две думи.
Той почти ме повлече от масата.
Щом се уединихме, Хоукинс бе толкова разстроен, че заекваше.
— Тъ — тази млада дама, тя и — иска дъ — да…
— Знам какво иска — казах хладно. — Момичето е пълнолетно — сам решавай.
— Вие не разбирате! Просто е невъзможно да се върна на масата — той беше наистина уплашен. Първо си помислих, че е чул някакви слухове, неясни подмятания за бъдещата си кариера. Макар че някак си работата не ми изглеждаше точно такава. Тук имаше нещо друго.
— Добре — казах. — Свободен си. Но не обичам тайни. Искам да обясниш всичко без увъртания, да го запишеш и да го оставиш в офиса ми. И никакви бягства, разбра ли?
— Да, сър. — израз на облекчение плъзна по младото хубаво лице. — Благодаря ви, сър.
Той се приготви за тръгване.
— А, и още нещо. — изтърсих изведнъж, ненавиждайки се. — Не се навъртай около палатката си до края на бала.
Дьо Шервил не бяха съвсем изненадани, когато им съобщих, че Хоукинс си е взел болнични и аз ще го заместя. После извадих тиранозавърския зъб от джоба си и го дадох на Филип. Той не беше нещо кой знае какво — рексовете губят и сменят множество зъби — но нямаше нужда да им съобщавам това.
— Изглежда остър — каза госпожа дьо Шервил с нотка на тревожност в гласа си.
— Също така и назъбен. Сигурно искаш да попиташ майка си дали можеш да го използваш вместо нож следващия път, когато ти сервират пържола — предложих аз.
Това го спечели напълно. Децата са непостоянни. Филип мигом забрави всичко за Хоукинс. За разлика от Мелюзин. С очи, искрящи от гняв, тя ме наблюдаваше, хвърляйки салфетката си на пода.
— Искам да знам — поде момичето — какво, по дяволите, си въобразявате, че…
За щастие, точно тогава се появи Сатаната.
Тиранозавърът изникна от гората с мълниеносна скорост. Човек трябваше да бъде опитен палеонтолог, за да знае, че това не е върхът на възможностите му. Даже и умиращ тирекс се движи бързо. Хората зяпнаха.
Извадих микрофона от джоба и бързо се приближих към предната част на залата.
— Приятели, извадихме късмет. Бих искал да уверя тези, чиито маси се намират близо до прозорците, че стъклото издържа двайсет тона на квадратен инч. Каквото и да се случи, вие сте в безопасност. Очаква ви невъобразимо представление. Онези, които са в задната част, вероятно биха желали да се преместят малко по-близо.
Младият Филип стоеше като гръмнат.
Съществото беше почти до нас.
— Тиранозавърът притежава свръхостро обоняние — напомних им аз. — Щом помирише кръв, мозъкът му избухва. Сякаш изпада в кулинарен бяс.
Няколко капки кръв опръскаха стъклото. Сатаната ни виждаше през прозореца, мяташе се отгоре му и се опитваше да го разбие. Уумп! Стъклото избумтя и потрепери от удара. Писъци и викове се разнесоха в залата, няколко души скочиха на крака. По мой сигнал музикантите от квартета отново грабнаха инструментите си и засвириха, докато Сатаната отскачаше, дращеше и ръмжеше, истинско въплъщение на яростта и гнева. Те избраха скерцото от квинтета за пиано на Шостакович. По принцип скерцото е забавно и леко, но често в него се таи някаква вихрушка, която се отприщва и го прави идеално подходящо за кошмарите и безумието на месоядните динозаври. Уумп! Могъщата глава се блъскаше в стъклото, отново и отново. Разтворил паст, Сатаната удряше прозореца с гигантските си челюсти, оставяйки дълбоки следи по стъклото.
Филип притисна тяло до прозореца с цялата сила, на която бе способен, опитвайки се да стопи дистанцията между себе си и вилнеещата динозаврова смърт. Крещейки от дива радост, той се стремеше да е колкото се може по-близо до действието, докато огромната уста се опитваше да го сграбчи. Разбирах го прекрасно. Можех напълно да се отъждествя с хлапето. Аз бях същият като него, когато бях на неговата възраст.