— И колко е красива!…
— Няка, ва, няка! може пък да пропей кат Лилито Иванова!
18. САЛАМЪТ, СЪС ЗАЧЕРВЕНА от срам чуждоезична опаковка, се мъчи да увери, че е качесттвен, стопроцентов и дори — с вкусови качества.
Баба Фъца се бори настървено с полагащите й се, според пенсията, три търкалета. Нещо не й спори. Търкалетата срещат слаба съпротива в лицето на оставените на изживяване дъвкателни съоръжения. На фона на бабешкото доволно сумтене и ръмжене се чува трошливо хруптене, внимателно селекционирано и огледано над диоптрите, коментирано: Има кокалчета! Значи му слагат и малко месо!
19. НА МУТАТА сино̀ от градо̀ като малко го мислехме за нямо. Къде ли не го водиха по доктори и баячки… И едно саможиво. Като имаха гости, се криеше под масата. При едно голямо гости изпълзя из-под масата, покатери се на стола, оттам на скрина и… каза едно дълго стихотворение… Оттогава пей давахме (сума, пари) да млъкне, поне за малко…
20. ПРАВИ СА ХОРАТА, като казват, че великите открития стават случайно и изневиделица. Ето на — толкова случайно и изневиделица, че даже не ме побиха тръпки от вълнение! Приех съвсем спокойно този факт, като нещо ежедневно!
А и моментът беше най-обикновен. Загледан в тостера, чаках да изчатка и да пръкне препечената филийка. После знаех как да се справя с нея…
А пръкна откритието! И колко формули! Латински и старогръцки букви! И лимеси и интеграли!
Мозъкът ми беше отзивчив като Дамския камерен оркестър… Колко ли учени са се блъскали, години наред, безрезултатно! А при мене колко лесно се получи! Откритието на века! Така пишеше отгоре — изведено в заглавието на някаква откъсната страница от строго научно списание, в която беше увит маргарина, леко омазнена…
Остана само да разбера — за какво се касае откритието…
Филийката беше изстинала — Великите открития искат жертви…
21. КАЗВАТ СЪРДИТО НА ГИЦИН ГОГО:
— Гого, тойту кучи пак изялу сичките ийца на баб’ Дечка ут полуга.!
— Няка, ва, няка! Тамън шъ му съ упрай гласо!
22. ПРЕДИ ГОДИНИ, В МОСКОВСКОТО метро се стряскахме от безбройните надписи „Выхода нет!“ Тълпите се блъскаха в тунелите еднопосочно и все този надпис. Приех го в глобалния му смисъл и често го използвах като метафора, между свои.
Историята показа, че „Има изход!“
23. ПАК ТОГАВА И ПАК там, доста подпийнал младеж влачеше за ръкава кожуха си и му говореше като на любимо куче — с пръст на устните му шъткаше да мълчи и да се държи прилично. Доближи ме, огледа и рече:
— Ты случайна — балгар?
— Балгар! Пачему?
— Я тоже съм балгар! Майната ви на всички!
И досега не ми е ясно: кои всички?
24. НЕВЕРОЯТЕН КОКТЕЙЛ от грохот на щанцови преси, сечащи скърцащи и дразнещи ухото силициеви ламарини за ламели на трансформатори. Работниците в цеха и да се надвикват, едва ли се чуват. Внезапно токът спира, поради нещо си и настава още по-невероятна тишина. Оглушаваща тишина! Гъста тишина, която се утаява и отгоре й изплува нежната и тиха паяжина на цигулков концерт. Невидимата досега, нейде си под тавана, бакелитова кутийка на радиоточката, внася нещо човешко, поетично, лирично. Някой си, крясва раздразнено:
— Спри го това бръмчило, бе! Оглуши ни!…
25. НА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ХОЛИВУД, в уютната бензиностанция на ЕКССОН, бензинаджията въоръжен с мустачките на Кларк Гейбъл над десетинчова усмивка, се озадачава от гръмогласната ни родна реч. Поглежда тексаската ми регистрация, но това не му обяснявя нищо. От кое кънтри (страна) сме, пита, с безцеремонната контактност на американец; и на какъв език говорим? Признавам си: Бългерия кънтри и ленгуичът ни (езика) — също бългерия!… О-о-о, така ли! О’кей! Усмивката му става от ухо до ухо; Вери гут! (Много добре!) И ме тупа по рамото. А знае ли къде е България, питам; усмивката му става безпомощна, признава си: Ноу! Не е ли някъде до Венецуела?…
Не знае! Да е само той…
26. КРОТЪК ДЕЛНИК, МУХИ се врат къде ли не; звуци разни, едни такива, други — онакива. Чушкопеци делово потракват калпачета, стринки се гъзурят около врящи котли с ароматни магии; някой клепа коса, други се клепат взаимно… Идилия!
Пресипнал фалцет, с обигран речитатив на потомствен калайджия или вехтошар, превзема интонационната среда и фокусира общественото внимание:
— … Инкаса-а-аторът минава-а-а, молим! Елек-тромераджията-а-а… сваляйте-е-е магнитите-е-е; мосто-о-овете-е-е и другите-е-е таракачаци-и-и, шашми-и-и-и и прочие-е-е устройства-а-а! Инкасаторът минава-а-а! После да си нямаме-е-е докачки-и-и и откачки-и-и; да се причакваме-е-е с брадвите-е-е; дребни деца си има-а-а-ам, молим! Който чул — чу-у-ул! Айде-е-е на инкасатора-а-а-а; електромераджията-а-а-а; Ама ха-а-а! Тъй де!