— Няка, ва! Няка! То хората като прочетат — може и да ми стане хубо; пък и плаках като прочетох дето си писал как застреляха Мечо… и там… дето се халосвам с младата комшийка! Баш Гицин Гого! И за унуките; и за капаня, дет’ мишките разчешитеа преждата; и там дет’ булката… а и нея ще пишеш с нейното си име — Булката Гена! Да ги нямаме тия ми, ония ми… И кучеата, тия новите — младите: Петю, Бончо, Мечо Млади; Няка, ва, няка са знай как стоят нищата! И да знаш — видиш ли колку къщи сме: вашта, Бай ти Дане, Митювата, нашта, Петюви и Стеуфкини… туй то! Да съ уважаваме, че то това остана — едното уважение саде! Няка, ва, няка!
41. СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ е и по Първа програма разясняват религиозни и светски традиции и прочие обичаи. На трапезата трябвало да се поднася пиле, луканка и вино…
— Ти си ми пиленцето, ти си ми луканчицата… ти си ми винцето! — разнежен погалва с поглед Стопанинът Стопанката си.
Очарована, непривикнала на такива, направо редки, нежни откровения, Стопанката замаяна, едва отронва с нега:
— О-ооо…
— Жалко! Дип, че… съм на диета…
42. БАЙ САЛИ КЛЕЧИ на двора цял ден; студ и чудо — той си клечи, помайва се, нещо не е на ред!
— Бай Сали, що се не прибереш, ще се поболееш в този студ, работата по двора край няма…
— Тъй, чоджум, тъй! Ама, стана един бела — моята син докара един кола драка. Тук мръднеш — драка! Там мръднеш — драка!…
— Аха, ясно! Синът е довел снаха… сербез…
43. ЧИЧО ТРИФОН притежаваше благороден маясъл. Благородството му се състоеше в това, че не го болеше и другите там деликатеси в негативен план. Само нежно го насърбяваше, с гъделичкащ отенък. Стопанисваше технология, разработена методично, плод на самонаблюдения, за поддръжка на тази капризна придобивка.
Чичо Трифон не е егоист — с удоволствие споделяше опита си с непосветени препатили. Почти нагледно показваше как се сгъва на четвъртинка и сръчно да се втъква между мършавите му бузи, близо до съответното болезнено отверстие, сиреч — до проблема: изолиране на възможностите за допълнително претриване на детайлите.
По това време хартиената ни промишленост, съответно пазара, бяха в поредната криза; за внос не можеше и да се говори, както по първо, така и по второ направление. С връзки се намираше само един номенклатурен номер салфетки за маса, от едностранен холцфрай, с нещо като лайкучка на розов фон.
Точно тия салфетки се вписваха идеално в така грижливо разработената технология: с меката си, негланцирана страна, контактуваха достатъчно нежно о двете бузи на… проблемния; а гланцираните осминки преплъзващо лагеруваха плавно, според хода на титуляра. Само маргаритките, приличащи на лайкучка, се чувстваха някак не според замисъла на дизайнера — стърчаха самотно в необичайната си леха.
Природата беше оплевила всякакъв опит за растителност в района. Беше съсредоточила абсолютно всичко, в този смисъл, високо горе, под и над един изящен, капризен и аристократично влажен нос; абсолютно всичко — е силно казано… Освен мустачките, тип Амедео Надзари от филма Ел бандито, както и рядката, редовно поддържана в тъмно черно косица, от ушните плафониери чорлаво надничаха нещо като похабени акварелни четки — дванайсти номер. Фини вежди, златни телени очилца, високо чело с възрожденски, но схоластичен отблясък. Всичко това — анфас и профил, че и три-четвърти, имаше чичо Трифон отгоре и отдолу. А по средата — една невзрачна гръдна кошница, фигурираща в картотеките на тубдиспансера за профилактика. Понякога торсовата оскъдност се променяше по посока на Джони Вайсмюлер от снимачния му период в Тарзан — Чичо Трифон си подпъхваше под ризата дузина вестници, та като си шофира ламбретата — да го пазят от вятъра. Беше зиморничав — духало му и през илиците на юргана. По негови доброволни самопризнания — при екстремни природни дадености, ребрата му тракали като прогизнал ксилофон.
Поради тия, навярно и — други, дълбоко лични съображения, чичо Трифон не понасяше другарки в живота, с влажен интимитед; но такива с топъл дъх на ванилови кифлички, определено понасяше… и прочие…
44. ТОЙ МРАЗИ ДА ГО разкопчават! Особено пред свидетели. Настръхва като… незнам какъв. В най-различни посоки. Избиват разни комплекси. И проблеми. Разкопчани комплекси и разкопчани проблеми. И лоши помисли! И… още по-лоши!
Разговорът скача фриволно, с темпото на напитките. Това донякъде обяснява закъснението с две идеи, на констатацията; която се затвърждава; неимоверно. Явно си има работа с вещо лице. Спокойно! Самообладание! Не трябва да се злепоставя… доверие за доверие. И по-кротко…