На пръв поглед човек е склонен да мисли, че дружеството за разпространение на библии и молитвеници не е толкова популярно, колкото дружеството за ежемесечно даване под наем на бебешки пелени, обаче в последните една-две години първото се сдоби със значително по-голяма важност благодарение на съперничеството си с дружеството за изпитване на учениците, което съперничество се породи по следния начин: когато център на вниманието на всички беше младият свещеник и всички девици в енорията се интересуваха от него, изведнъж учениците от безплатното училище станаха обект на особено голям интерес. Трите госпожици Браун (възторжени обожателки на свещеника) обучаваха, занимаваха, изпитваха и препитваха горките деца, докато от многото учене и преумора лицата на момчетата пожълтяха, а момичетата придобиха вид на болни от туберкулоза. Трите госпожици издържаха леко, защото се редуваха, но децата, които нямаха никакъв отдих, започнаха да показват сериозни признаци на изтощение и страдание. По-лекомислените енориаши се смееха на всичко това, но другите, които се замисляха по-дълбоко, се въздържаха от всякакво мнение, преди да се е изяснило какво мисли свещеникът по въпроса.
Не се наложи да чакаме дълго удобния момент. Свещеникът изнесе благотворителна проповед в полза на безплатното училище и в тази проповед каза много топли думи за похвалния и неуморен труд, полаган от определени личности, достойни за уважение. Откъм местата на госпожиците Браун се раздадоха хълцания, прислужничката за този сектор припна по централната пътека към вратата и се върна бързо с чаша вода в ръка. Чу се слабо стенание и още две прислужници се втурнаха натам, след което трите госпожици Браун, подкрепяни от трите служителки, бяха изведени от църквата и след пет минути въведени отново с кърпички на очи, като че ли се връщаха от погребение в църковното гробище. Ако до този момент имаше някакви съмнения за кого се отнасяше намекът на свещеника, те веднага се разсеяха. Всички прегърнаха идеята да просвещават учениците и единодушно помолиха трите госпожици Браун да разделят безплатното училище на класове и да назначат по две девици за учителки на всеки клас.
Малкото знание е опасно нещо, но малкото власт е още по-опасно — сестрите Браун назначиха всички стари моми, като внимателно отбягваха по-младите. Лелите на възрастните госпожици тържествуваха, а майките на младите бяха доведени до крайно отчаяние и не се знаеше по какъв начин щеше да се отприщи всеобщото възмущение от трите госпожици Браун, ако една чиста случайност не беше променила насоката на обществените вълнения. Мисис Джонсън Паркър, майка на седем изключително красиви дъщери — всичките неомъжени, — незабавно уведоми няколко други майки, също с неомъжени дъщери, че четирима старци, шест старици и много деца, заемащи безплатните места до нейната пейка, идват всяка неделя на църква, без да носят нито Библия, нито молитвеник. Можеше ли да се търпи това в едно цивилизовано общество? Можеше ли да се допускат такива неща в една християнска страна? Никога! Начаса беше учредено женско дружество за разпространение на библии и молитвеници с председател — мисис Джонсън Паркър; касиери, ревизори и секретар госпожиците Джонсън Паркър; беше организирана доброволна вноска, закупиха библии и молитвеници, раздадоха ги на всички, които седяха на безплатните места, и когато следващата неделя започна четенето на Евангелието, настана такова изпускане на библии и шумолене на страници, че в първите пет минути беше физически невъзможно да се чуе думичка от службата.
Госпожиците Браун и цялото им дружество усетиха наближаващата опасност и се опитаха да я избягнат чрез насмешки и сарказъм. „Старците може и да имат вече библии, обаче не могат да четат“ — казаха и трите в хор. „Нищо, могат да се научат“ — отговори мисис Джонсън Паркър. „Децата също не могат да четат“ — напомниха сестрите Браун. „Нищо, могат да бъдат научени“ — отвърна мисис Джонсън Паркър. Силите бяха изравнени. Госпожиците Браун провеждаха публични изпити — обществените симпатии започваха да клонят на страната на дружеството за изпитване на учениците. Госпожиците Джонсън Паркър разпространяваха библии — мнението се обръщаше в полза на дружеството за разпространение. И най-малкото перце можеше да наруши равновесието на везните, което се и случи. Появи се един мисионер, който се беше върнал от Западните Индии и който трябваше да бъде приет в мисионерското дружество на разколниците след женитбата му за една богата вдовица. Групата на Джонсън Паркър започна официални преговори с разколниците. След като имаха една и съща цел, защо да не проведат общо събрание на двете дружества? Предложението беше прието. За събранието беше известено официално и салонът беше претъпкан. Мисионерът излезе отпред и всички го приветствуваха възторжено. Той им предаде разговора между двама негри по въпроса за дружествата за разпространение на библии, който беше подслушал зад един жив плет, и това беше прието с шумно одобрение. Изимитира им и заваления английски на негрите и ръкоплясканията едва не събориха тавана. От този момент датира (с незначителни изключения) постоянното увеличаване на членовете в дружеството за разпространяване на библии, и то такова увеличение, че слабите и безуспешни опити за конкуренция от страна на дружеството за изпитване само му помагаха.