— Е такова де! Счупи две саксии с цветя на площадката! Сега аз трябва да купя нови саксии и да пресадя цветята, че майка ми ще ме убие за тях! Абе Саше, къде ти беше акъла!? Да ми караш ски по стълбището! Е, майната му, станалото-станало. Айде размърдай си задника и ставай да помагаш, че тия бутилкови батареи чакат някой да ги изхвърли в контейнера за боклук навън.
Сашо си вдигна задника, както любезно го бе подканил домакинът, събра колкото можа бутилки в две найлонови торбички и ги помъкна навън. При това със задоволство констатира, че законът за всемирното притегляне работеше в негова полза, така че с лекота преодоля разстоянието до долния етаж. И там замръзна. На пода имаше следи от кръв. Не много, само една тънка ивичка покрай стената. Но все пак — кръв! Ами сега? Сашо хукна по стълбите, изхвърли торбите с бутилките и на бегом се качи в апартамента на Росен. Главоболието, с което се беше събудил, стана нетърпимо.
— Росене!
— Какво пак?
— Къде е най-близката болница?
— Защо? — подозрително го попита домакинът.
— Абе… не е за разправяне. Просто ми кажи къде е!
Росен беше добре трениран в купонджийството и последиците от него, така че не зададе нормалната серия тъпи въпроси, задавани в подобни ситуации, а просто му обясни и нашият герой на бегом изхвръкна навън. Пътем погледна името на вратата на апартамента под Росеновия, за да знае кого да търси. След 7 минути яко тичане Сашо влетя в болницата и запъхтян се опита да обясни на администраторката какво търси. След още 6 минути, през които дишането му почти се нормализира, Сашо успя да разбере къде е настанена баба Надежда Проданова. След което отново хукна, изкачи стълбите до шестия етаж на бегом — нямаше време за асансьора! — и влетя в стая 607. На едното легло лежеше някакво тяло, омотано в бинтове, а една санитарка оправяше другото легло.
— Извинете, баба Надежда много ли е зле?
— Това не е баба Надежда, а един строител. Тая сутрин отишъл пиян на работа и паднал от скелето от 8 метра. Допреди малко го кърпиха в хирургията. Ама ще оцелее… — разприказва се санитарката.
— Ами баба Надежда?! — плахо я прекъсна нашият герой.
— Баба ти Надежда вече я изнесоха. Аз й оправям леглото. Питай стажант-доктора. Еей там, в дъното. Той ще ти обясни.
Сашо прималя, но все пак героично се завлачи към дъното на коридора.
— Извинете…
— М-м-м? — отговори учтиво шестокурсникът, бъдещ корифей на медицинските науки, без да откъсва поглед от вчерашния вестник, като едновременно с това се изхитри да си сръбне от пластмасовата чаша с кафе, от която се разнасяше подозрителен мирис на коняк „Слънчев бряг“ — или „слънчев удар“ както шеговито го наричаха в местните медицински среди.
— Аз, такова, идвам за баба Надежда?
— Баба ти Надежда ли? Ти ’къв си й на баба ти Надежда? — отговори му с въпрос кандидат-докторът.
— Ами… племенник съм й — излъга Сашо. — Тая сутрин разбрах, че била паднала на стълбището и я били откарали в болница.
— А-ха! Племенник, значи! — стажантът го заоглежда с нескрит интерес. В резултат на което на наш Сашо му се завъртя светът пред очите. — Плееменник, знаачи — проточи оня отсреща и му се ухили.
— Няма надежда за баба ти Надежда! — отсече докторът. Сашо усети, че ще припадне. — преди един час я откараха.
— В коя морга? — успя тихо да попита злополучният скиор.
— В морга ли? Ха-ха-ха! Морга! Ха-ха-ха!
— Ама не е ли умряла? — все още плахо, но все пак по-бодро попита Сашо.
— Умряла ли? Ха-ха-ха! Умряла! Ха-ха-ха! Все съм слушал глупости, ама досега не бях чул някой да умре от убождане от декоративен кактус!
Сашо си отдъхна, пое дълбоко въздух, и попита:
— Добре де. Като не е умряла, къде тогава сте я откарали?
— Къде сме я откарали ли? Къде сме я откарали, питаш? В лудницата сме я откарали! Разбра ли къде сме я откарали! — тросна му се докторът.
— Как така в лудницата!? Откъде-накъде в лудницата?!
— Ей така в лудницата! Оттук — право там!
— Ама защо?
— Затова! Домъкна ми се тук в 3 часа през нощта! Да й превръзвам пръста! Щото си го убола на някакъв кактус на пода на коридора! И като я попитах защо ми се мъкне чак тук по никое време, знаеш ли какво ми отговори твоето откачено бабе? А? Знаеш ли? Не знаеш? Ами да ти кажа тогава! Каза, че чула някакъв шум от горния етаж, излязла пред вратата на апартамента си и някакъв скиор се спуснал със ските по стълбището, рипнал връз нея и тръгнал да я изнасилва. Нея! Бабичка на 86 години! И искаше да я прегледам и да й извадя медицинско, за да го съди оня изверг от горния етаж! Все съм слушал простотии, ама скиор по стълбище…! Айде, опита за изнасилване, както и да е, стават и такива работи. Даже и с бабички на 86 години. Ама някой да кара ски по стълбище?! Та затова й дадох направление директно за психото. Там ще я оправят. Като й ударят 20 инжекции по 10 кубика скополамин в задника, всички скиори ще й изчезнат от съзнанието. Че и от подсъзнанието. А ти, момче, след това почни да ограничаваш баба ти в гледането на телевизия.