— Аха, така мислите! Но аз по-нататък не можах да узная ни най-малкото.
— Защо не?
— Защото той си отиде. Знаете ли вече?
— Да, но вие можехте все пак преди туй да го поразпитате!
— Той си тръгна толкова бързо, че не успях и един-едничък въпрос да му поставя. Но ако не загинел, пак щял да дойде — така ми обеща.
— Ако не загинел? Къде всъщност да загине?
— В битката. Но това е още тайна и вие не бива по никакъв начин да го издавате.
— Ох, нищичко няма да издам. И значи Фрик Уилмърс щял да вземе участие в битката?
— Да и вашият хер капитан също. Той отива при него.
— Господи Исусе, каква злочестина, какво страдание, безпокойство, мъка и несрета!
— Действително… но я погледнете там надолу към нашата яхта! Има си хас хората ни да вдигат котва.
— Да, така изглежда.
— Какво ли е наумил кормчията? Аз не знам татко да му е заповядвал да излезе в морето.
— Кой е мъжът, дето стои там отзад?
— На квартердека? Това е, ама наистина, това е Фрик Уилмърс. Вижда се по движенията му, че той командва. А той все пак е само един матрос!
— Може ли един матрос да командва яхта?
— Не, а нашите толкова по-малко.
— О-о, той непременно ще съумее да се справи. Аз знаех, че е отишъл на яхтата, понеже накара да отнесат долу вещите му.
— Папа ли му е заповядал?
— Не, вашият баща не знае, че Фрик си отива.
— Не? Тогава трябва бързо да му го съобщя. Той сигурно още изобщо не е забелязал, че яхтата възнамерява да излезе в морето. Елате, майко Хорн, това е един съвсем необясним случай!…
Когато Артур достигна пристанището, завари кормчията и Каравей вече да го очакват. Той ги информира с няколко кратки думи за промененото положение на нещата и ги поведе към яхтата. Баща му, който бе поел по друг път, тъкмо крачеше по трапа. Турският кормчия стоеше в готовност за посрещането.
— Помниш ли ме все още? — попита старият барон корабния водач.
— Да, ефенди!
— Знаеш, че твоят господар ми поверява яхтата?
— Заповядай и аз ще се подчиня.
— Подгря ли скрития котел?
— Всичко е готово. Аз познавам слугата ти и сторих всичко, което си заповядал.
— Излизаме веднага в морето. Този мъж е мой син. Той ще поеме командването. Двамата мъже, които са при него, ще пътуват с нас.
След няколко минути бризът изду издигнатите платна на яхтата и нейният строен корпус се устреми във все по-бърз ход към открито море.
Артур стоеше на квартердека и нареди да му донесат далекогледа. Насочи го към замъка Фалкенау. Там горе на високия балкон стоеше капудан-паша с дъщеря си. Той също имаше бинокъл в ръката, с който опитваше да намери яхтата.
— Татко, ела, моля те, при мен! — помоли капитанът.
— Какво има?
— Пашата е забелязал, че корабът му излиза в морето. Качи се тук на вантите и му помахай с кърпата, та да те разпознае.
— Имаш предвид да избегнем една заповед от негова страна да ни преследват?
— Да, така е. Ако не разбере кой му е отвлякъл кораба, ще има хайка.
Баронът се покатери по въжените стъпала на вантите, хвана се здраво с лявата ръка и развя с дясната носната си кърпа. Пашата трябва да го разпозна, защото в неговата ръка също затрептя една такава, и сега Артур знаеше, че Нурван е доволен от начина на тяхното измъкване.
След късо време яхтата остави пристанището зад себе си и стигна в открито море, така че вече не можеше да бъде забелязана от бреговата височина. Тя се насочи на север и ходът й беше толкова бърз — Артур беше наредил да включат и скритата парна сила, че с изключение „Тигър“ на Черния капитан сигурно щеше да задмине всеки друг кораб, влязъл в състезание с нея.
Съвсем по ранина на другия ден един ездач приближи замъка Фалкенау. Беше офицер. Трябваше да похлопа на портата, понеже тя още не беше отворена.
Управителят на замъка се появи и го пропусна.
— Нурван паша? — попита пришелецът.
— Тук е, но още спи.
— Събудете го и доложете за мен! Ето визитката ми. Аз отивам временно в градината.
След десетина минути Хорн се яви там, за да го отведе при пашата. Този стоеше в приемната.
— Идвам от страна на Негово височество княза — рече офицерът след първия поздрав — и имам да ви предам това писмо.
Пашата смръщи чело.
— То вероятно съдържа моите директиви. Вие сте флюгеладютант на княза и навярно, ви е известно съдържанието на това послание. Или не?
— Да. Перото ми го писа под негова диктовка.
Пашата разпечата плика и погледа съдържанието.
— Така е, както помислих. Но елате, моля, хер лейтенант!
Той изведе офицера на балкона, откъдето можеше да се обгърне с поглед пристанището.