— В това писмо са приети моите условия. Негово височество проявява добрината да ми предаде главното командване на намиращата се в Карлсхафен флотилия. Сега аз обаче ви питам къде е тази флотилия. Забелязвате ли и една-едничка следа от нея?
— Ах! Какво е станало?
— Вчера тук все още лежаха шест бройни кораба. През нощта те са изчезнали. Върнете се, доложете на княза и го помолете от мое име за разяснение!
— Не го проумявам.
— Могат ли капитаните да действат без заповед?
— Не.
— Вие сам го признавате. Попитайте княза. Аз не мога да сторя нищо друго, освен да изчакам отговора.
— Няма ли да е по-добре екселенц да ме придружи?
Пашата поклати гордо глава.
— Аз моля нещата да не се преценяват неправилно. Не аз съм се домогвал до главното командване, а бях помолен да го поема. Ако не получа разяснение още днес, заминавам си. Останете със здраве, хер лейтенант!
Той направи един поклон и се обърна. Крайно слисаният офицер напусна замъка…
На следващото утро Зулейка седеше отново в своята беседка и мислеше за странното сбогом, което морякът Фрик Уилмърс си бе взел с нея. Но ето че управителшата пристигна с най-голяма бързина при нея и извика:
— Господи Исусе, мое дете, какво нещастие, какво страдание!
— Какво има пък, майко Хорн?
— Какво има? Ох, най-лошото, което може да има! Ох, ох!
— Но, моля ви, плашите ме. Та кажете го, де!
— Какво има ли? Да, ей сегичка ще го узнаете! Знаете ли какво казва Фридрих Шилер, дето е сътворил толкова много красиви поеми?
— Какво по-точно имате предвид?
— „Тогава ще се превърнат жените на хиени!“
— Ама това е плашещо!
— Ах, даже страшно и ужасно!
— Но защо пък от жените ще стават хиени?
— Защото… защото… е, защото има революция!
— Революция?
— Да, революция, бунт, метеж, размирица, държавна измяна и кръвопролитие.
— Но кажете ми само къде ги има тези ужасни неща!
— Къде? Господи Исусе! Тук, в Зюдерланд е тя, революцията!
— Ама обяснете ми все пак по-ясно!
— Още по-ясно? Господи Исусе, дете, та аз говоря достатъчно ясно! Размирицата избухнала в столицата и цялата страна взема участие, дори войската. Князът трябвало да бяга и кронпринцът също вече се махнал нагоре към границата, където стои армията. Тя трябва всичко да спаси.
— Откъде знаете всичко това?
— Беше телеграфирано и я вижте червените знамена там долу в града, които хората са побили. При нас също цари голям смут.
— Какво казва всъщност татко Хорн за това?
— Той просто се вайка за отчаяние.
— Папа също ли знае?
— Естествено!
— И какво казва?
— Той кима и се усмихва, и се усмихва и кима, сякаш всичко добре знае, но да казва, не, нищо не казва.
— Тогава ще изтичам веднага при него. Той трябва да ми даде разяснение.
Тя поиска да тръгне, ала майка Хорн я задържа.
— Ах, детенце, ама почакайте, та аз още не съм свършила.
— Е, какво пък има още?
— Какво има? Ох, най-лошото, което може човек да си помисли.
— Най-лошото? Че нали току-що казахте, най-лошото било революцията.
— Та аз тъкмо нея имам предвид, ама не в Зюдерланд, а в Норланд.
— Как? В Норланд също да има революция? Не е възможно!
— Де да пожелаеше Небето да имахте право! Ама за съжаление е вярно.
— Откъде собствено имате ужасяващата новина?
— Вчера късно през нощта в столицата пристигнала телеграма, която донесла вестта. Опитали се да я потулят, ала тя все пак добила гласност. Резултата нали го виждате при нас — тукашните бунтари начаса последваха норландци.
— Какво пишело в телеграмата?
— Ох, най-страховити неща! Херцогът бил убит, заедно с него целият Двор, нашата любима принцеса изчезнала и никой не знае къде, а в столицата била устроена ужасна кървава баня. Половината народ изгинал.
Звучеше страшно.
— За Бога, майко Хорн, вие бълнувате!
— Не, вярно е! По всички улични ъгли се млатели. Ох, клетият ми милостив господар! Ох, горкичкият капитан!
— Как, вие мислите, че двамата се намират по това време във Фюрстенберг?
— Не, но на път за там! — проплака управителшата. — Ох, каква беда, каква неволя, мъка и нещастие!
Споменаването на капитана, при когото нали щеше да се намира и Фрик Уилмърс, повиши тревогите на момичето. Него в беседката вече не го сдържаше.
— Това са съвсем ужасни неща! Трябва да отида при татко, да чуя неговото мнение.
— Да, хем вървете, детенце! И елате после пак веднага долу да ми кажете, че да мога да осведомя моя старец. Господи Исусе, искам само да видя дали ще преживея такова нещо.