Двете бързешком се отдалечиха — Зулейка при баща си. Този я успокои и я отведе вън на балкона, на който ден преди туй бе стоял с офицера.
— Въстанието не е опасно, дете мое. Неговите водачи са благородно мислещи хора, те няма да допуснат да възникнат жестокости. Но въпреки това утре в зори ние ще напуснем Карлсхафен.
— Ах! Накъде ще тръгнем?
— Към Норланд.
— С железницата?
— Не, с кораб.
— С какъв съд? Нашата яхта нали изчезна.
— Ние ще си я получим отново. Ще се възползваме от нашия ветропараход и ще потърсим приятеля Фалкенау.
— Наистина ли, папа?
— Естествено! Я погледни там насреща!
— Към бялото платно?
— Да. Отгатни кой съд е това!
— Ама да не би пък нашият ветропараход?
— Той е. Беше получил от мен заповед да се отправи днес към сушата, понеже знаех, че ще имам нужда от него. И ето че сега е такъв случаят, разбира се, по друг начин.
— Ще дойде ли той в пристанището?
— Не. Ще кръстосва пред брега. Ние ще излезем с лодка. Стягай багажа!
Тъкмо поиска Зулейка да напусне балкона и пристигна управителшата.
— Господи Исусе! Какъв ужас и нещастие безкрай! Да прощавате, екселенц, ама другояче не можех, трябваше веднага да се кача и да ви го кажа.
— Кое?
— Че пристигна ново известие.
— От Катариненщат?
— Не, от Норланд.
— Но аз мислех, връзката е прекъсната от революционерите?
— Да, ама те пак свързали жиците. Една мощна войска от въстаници прииждала. Идвали с коси и млатила, за да покорят и изравнят със земята Зюдерланд. Господи Исусе, накъде ли да вървя и да се скрия от тия кръволоци, та да не погубят имен.
Пашата се разсмя сърдечно от страха на старицата.
— Бъдете спокойна, майко Хорн, уверявам ви, че не на вас са хвърлили око. А сега вземете Зулейка със себе си.
Управителшата се отдалечи малко поуспокоена с момичето. Нека сега и ние напуснем заедно с пашата и дъщеря му Зюдерланд, за да се убедим доколко страховитите истории на добрата управителша почиват на истината…
19.Денят на седемте братя
Здрачът вече се бе разпрострял над столичния град и тримата калфи седяха — по привичка след свършената работа — на разговор пред вратата на дворцовата ковачница.
— Тая сега изплюй най-сетне камъчето, Томас! Къде беше? — поиска да знае Хайнрих Фелдман, бившият артилерист.
— Пръждосах се, отвъд всички паири!
— Не плещи тъпи вицове! Толкоз тайнствено ли пък чак беше пътуването, че не бива нищо да казваш?
— Не, опаче един артилерист не е неопходихмо всичко да знае. Не пита ли моята Парпара Зайденмюлер за мен?
— За теб? Хич през акъла не й мина. Нали, Казимир?
Някогашният гренадир опъна издълго от лулата си, издуха бавно дима и рече с укорително поклащане на главата:
— Не стои сега така работата.
— Виждаш ли, дърти лъжецо! — разгневи се Томас. — Казимир все пак си е един порядъчен тип, който има навика да казва истината. А ти си човек, който… е, на, който паш в артилерията е пил. Засрами се!
— Замълчи, старий кавалеристе! Ние си имаме работа с най-тежкото оръжие, ние решаваме сраженията и…
— И лъжете, та се късате — прекъсна го на приказката Томас. — Не е ли така, Казимир?
Запитаният кимна отмерено:
— Така стои работата.
— Не, не стои така работата — отвърна Хайнрих. — Вие все мислите, че разтягам локуми, защото сте твърде глупави, за да вденете какво може да постигне един артилерист… Но не идва ли там някакъв херцогски лакей?
— Това е камерлакеят на Негово сиятелство. Мисля, че отива при младия господар.
Така беше. Лакеят попита за доктора и като чу, че си е вкъщи, влезе във всекидневната на ковачницата, в която Макс седеше с родителите си и очакваше, изглежда, пратеника. Новодошлият поздрави и изпълни поръчението си:
— Трябва да доложа, че Негово сиятелство ще посети днес инкогнито операта.
— Добре — отговори Макс. — Кога възнамерява херцогът да отиде?
— Той вече напусна замъка.
— Кога ще се върне?
— Късно, тъй като има намерение после да се поразходи с лодка.
— Благодаря! Лека нощ.
— Лека нощ.
Лакеят се отдалечи, а Макс се обърна към баща си:
— Тази предпазливост си е съвсем на мястото. Нито даже камерлакеят е необходимо да знае, че херцогът е замислил по друг път да тръгне. Та отправяш се значи към градината на графа и надзираваш входа към тайното стълбище, за да можеш да ме информираш при връщането ми. Аз тръгвам.