Помещението беше тъмно, но през високите прозорци проникваше достатъчно светлина да се различават по-големите предмети. От кабинета звучаха два гласа.
— Той е още там — прошепна Макс.
— Ако някой от тях влезе тук?
— Скривалището ни е под масата.
Те се прокраднаха до завесата и я разединиха дотолкова, че да се образува един съвсем тесен процеп. Графът седеше на софата, насреща му — Натер на един стол. Двамата подслушвачи бяха в състояние да чуват всяка тяхна дума.
— Хер графе, доколко далеч стигнахте с принцеса Аста? — попита току-що Натер.
Лицето на стария Хоенег помрачня.
— Не по-далеч отпреди. Херцогът си замина, а неговата сестра, види се, държи повече на херцога, отколкото на нас.
— Знае ли тя за тайното съглашение?
— Не.
— Предоставено й е свободно решение?
— Тя при всички случаи ще стане жена на моя син. Би трябвало да й е известно защо е била доведена в Норланд. Впрочем тя се съгласи само на още три дни.
— Това ми е приятно.
— По какъв начин?
— По две причини. Първо, моите приготовления са напълно завършени и, второ, от няколко признака заключавам, че вече не сме сигурни. Неизвестно как, но зорки очи се стараят да ни поглеждат в картите. Че не ми се удаде да открия циганката, вече знаете — единствения неуспех, който съм регистрирал. От страна на тази персона все още можем да берем страх. Днес аз вече съм готов да взривя моята мина. В библиотеката на придворния съветник фон Браунсфелд, където най-малко ще търси някой, се намират в много хиляди екземпляри необходимите позиви и бюлетини. Целият народ е спечелен и аз се надявам, че вие също така можете да разчитате на армията.
— Мога. Армията привидно стои на мирна нога, но е необходима само телеграфическата ми заповед, за да я постави под оръжие и доведе на моя страна. Онези висши офицери, в които не съм сигурен, ще бъдат в миг арестувани, а следващите по чин — придвижени нагоре. Това повишаване е най-доброто средство да постави в моя услуга офицерския корпус. Моите съветници вече от седмици работят усилено по повишенията и аз мога да твърдя, че всяко колелце ще изпълни своя дълг, когато навия с ключа часовника.
— А марината?
— Адмиралтейството ми е предано. Впрочем аз се погрижих норландската флота в решаващия миг да отсъства, което ще рече, разпилял съм я по всички морета. Зюдерландските кораби ще завземат устието на Олер, без да се натъкнат на никаква съпротива.
— Под заповедите на Нурван паша?
— Да. Зюдерландците вече се събират тайно по граничната планина. Когато дам сигнала, в рамките на три дена пет хиляди врагове ще нахлуят в страната, които аз ще присъединя към нашите войски. Двамата ми най-опасни врагове — старият Фалкенау по суша и младият Фалкенау по море, са обезвредени.
— И кога ще дадете сигнала? Аз наистина не мога да удържам повече хората си.
— Веднага след отпътуването на принцесата.
— Значи след три дни?
— Приблизително.
— Херцога жив ли ще го оставите?
— Мога ли лично да го убия? Вярно, един свален княз си остава опасен, докато е жив.
— Той би могъл да падне под ръцете на възбудения народ.
— Възможно. Да се надяваме на най-доброто.
— Тези ръце трябва да бъдат дирижирани.
— Трудничко ще е.
— Зависи от вярно подхванатата работа… Но работата винаги се нуждае от възнаграждение.
— Вие ме познавате.
— Добре! Хер графът веднага ще има възможност да се задължи към всички ръце, които стоят на мое разположение. Ето договорите, които съм подготвил само за подпис.
— Дайте ги!
Графът вземаше лист след лист, прочиташе го внимателно и го скрепяваше после с подписа си. Накрая извади от едно ковчеже печат и ги подпечата.
— Тъй — рече Натер ухилено и с дълбок поклон. — Вече подписано и подпечатано от новия херцог. Сега заповядайте и аз ще пусна в ход всички пера!
— Ваше сиятелство — прошепна Макс. — Сега е времето да се отдалечим.
— Да се връщаме тогава, аз знам достатъчно — гласеше отговорът.
Те поеха по обратния път и стигнаха в градината, като Макс затвори отново прозореца. Старият Брандауер се беше много угрижил и се зарадва да види отново двамата, без да ги застрашава нещо.
— Бързо в лодката, преди съзаклятникът да е дошъл! — повели херцогът.
Те се прехвърлиха през зида и после в лодката. Макс седна при кормилото, а баща му взе греблата.
— Накъде, Ваше сиятелство? — попита докторът.
— В жилището на Натер!
Макс не отговори. Работата сега беше стигнала толкова далеч, че можеше да се сложи ръка на този човек и книжата му.