Лодката полетя през Олер и скоро тримата стигнаха пред странноприемницата на добрата фрау Барбара Зайденмюлер. Тя още не беше затворена. Макс влезе сам в общия салон. Няколко маси бяха заети. В най-предния ъгъл седяха тримата калфи, които при влизането му се надигнаха почтително.
— Как мина? — попита той.
— На заповедите ви, хер доктор, допре! — отговори Томас.
— Наредете бирата и пурите ви да минат за моя сметка! Къде е съдържателката?
— Току-що излезе там от кухнята. Макс я отведе настрани.
— Хер Амброзиус Натер още ли живее при вас?
— Да.
— Взема ли със себе си ключа, когато излиза?
— Да.
— Значи не можете да влезете в стаите му?
— Аз притежавам ключ-майка.
— Вземете го моля!
Макс мина с нея през кухнята, където се намираше ключът, в осветения коридор.
— А-а, прекрасна вечер, хер Брандауер! — поздрави тя, като забеляза там ковача. — Също и на вас, майн хер… о, нима е вярно? Та това е…
— Тихо, фрау Зайденмюлер! — пресече я разпознатият херцог. — Отключете бързо!
Тя се завтече по стълбите нагоре и отвори стаята.
— Но аз трябва първо светлината…
— Няма нужда, никой не бива да узнае кой е бил днес тук. Разбирате ли?
— Много добре, Ваше сиятелство.
— Натер ще дойде всеки момент. Изчакайте го в коридора и му кажете, че тук има няколко господа, които наложително трябва да говорят с него по днешната работа. Сега вървете!
Съдържателката се подчини на заповедта. Едва бе оставила стълбите зад себе си и дребният съзаклятник вече пристигна.
— Добър вечер! Някой да е питал за мен?
— Трима господа.
— Как се казват?
— Не зная. Трябваше да ги отведа във вашето жилище.
— Ха, та нали го бях заключил.
— Господата пожелаха така, защото искаха да избегнат влизането си долу. Трябваше да ви кажа, че имали да говорят по днешната работа с вас.
— Тогава са добре дошли!
Дарителят на светлина изкачи стълбището и влезе в тъмната стая.
— Добър вечер!
— Добър вечер! — прозвуча трикратният отговор.
— Откъде? — Той искаше да се увери следователно дали си има работа с приятели.
— От битката — отвърна Макс.
— Накъде?
— Към победата.
— Тъй, бъдете добре дошли и позволете да запаля светлината!
Докато той се занимаваше още с лампата, Макс се плъзна безшумно към входа, докато баща му застана до вратата, която водеше към съседната стая. Херцогът остана спокойно да си седи.
Натер запали сега лампата. Нейната светлина падна върху лицето на владетеля.
— Е, приятели, какво ви води…
Той запъна ужасен посред словото, защото беше разпознал седящия. Един поглед срещна другите двама и техните стойки го осведомиха, че тези мъже не са дошли с приятелски намерения при него.
— Вие се изплашихте? — попита херцогът невъзмутимо. — От какво?
Запитаният бързо се беше окопитил.
— Ваше сиятелство, само високият ранг на визитата ме изненада.
— Ами! Зарежете ги тези детинщини! Не им е тук мястото. Вие се казвате?
— Амброзиус Натер.
— И сте?
— Рентиер.
— Можете ли да се легитимирате?
— Напълно. Да покажа ли на Негово сиятелство въпросните документи?
— Не е нужно. Вие сте Дарител на светлина. Не знаете ли, че под страх от смъртно наказание е забранено да се членува в този съюз?
— Ваше сиятелство, Бог ми е…
— Не се кълнете, мерзавецо! Аз веднага ще ви улича. Бръкнете във вътрешния си джоб и ми предайте документите, които граф Хоенег току-що подписа, подписа вече като „новия херцог“, както вие самият се одързостихте да кажете.
Съзаклятникът стана смъртноблед.
— Ваше сиятелство, аз не притежавам документи, които…
— Стига! Вадете ги или ще наредя да ви вържат!
Сега Натер бръкна във вътрешния джоб. Той пребледня още повече, ала тъмните му очи заблестяха. Беше обърнат с гръб към вратата и не забеляза, че Макс е пристъпил зад него.
— Добре, ще ги извадя и на всичко веднага ще туря край! Долу потисника!
Вместо документите той измъкна един револвер и протегна ръка за изстрел. Но един удар от пестника на Макс я свали и револверът падна на пода. Херцогът остана спокойно седнал, ала старият Брандауер също приближи и в една минута Натер бе така здраво овързан, че не можеше да се помръдне.
— Книжата! — заповяда херцогът.
Макс ги извади и му ги подаде. Херцогът ги прочете.
— Княжеубийство, преврат, държавна измяна и пазарлък с трона! Оставете човека да си лежи и подложете стаята на щателно претърсване!