— Нека се отправим тогава към номер едно!
По пътя към крилото, където биваха настанявани опасните за обществото луди, Хоенег бе връхлетян от неизразими чувства. Какво ли означаваше всичко това?. Беше ли получил херцогът сведения за съзаклятието и обезвредил Натер? Като котка с мишка ли си играеше с него, графа? Или всичко бе само един предупредителен изстрел, даден, за да го слиса и подведе към непредпазливост? Само че тук щеше да се измами в него! Хоенег не бе мъжът, който ще изостави позицията си още при първата атака.
Когато стъпиха в коридора, където се намираше номер едно, насреща им прокънтя силен рев.
— Вече стегнат в ремъците? — осведоми се херцогът.
— Да, надзирателите процедират съгласно заповедта на Ваше сиятелство.
— Тогава елате!
Вратата на килията стоеше отворена. Четирима яки надзиратели бяха застанали до усмирителния стол, на който новопристигналият бе здраво овързан. Срещу него имаше втори, празен стол. Двата бяха скрепени към зидовете с железни скоби. Веднага щом надзирателите видяха господарите, отстъпиха, за да направят място.
— Хер графе, познавате ли този мъж?
Това Хоенег не беше очаквал. Той бе на мнение, че владетелят е получил известия с някакъв подозрителен характер и възнамерява да го сплаши, но не бе и сънувал, че Натер, тарторът в цялата работа, е попаднал в клопка. Ето защо сега при вида на вързания го прониза могъщ страх, така че той, макар и само за частица от секундата, изгуби и ума, и дума.
— Мер… ах… не, Ваше сиятелство, той ми е напълно непознат.
— Това е онзи Мерикур, чието име вие току-що понечихте да изречете, и когото обещах да ви представя.
— Какво е сторил, Ваше сиятелство?
Графът беше възвърнал самообладанието си. Той светкавично схвана, че херцогът трябва да е узнал всичко, и че развръзката няма да се реши в открито сражение, а нейният час е ударил тук, сред мрачните зидове на лудницата. За собствената си персона никак не се боеше. Той си правеше илюзии, че се издига над човешкото правосъдие, и не бе забелязал, че лекарите зашепнаха тайно зад гърба му с надзирателите. С поставянето на последния въпрос отстъпи в предизвикателна поза крачка назад и погледна херцога твърдо в очите. Този се усмихваше равнодушно.
— Достойният за съжаление мъж страда от нещастната натрапчива идея, че може да детронира херцози и на тяхно място да възкачва графове.
— Това удостоверено ли е, Ваше сиятелство?
— Напълно и изцяло.
— Чрез непогрешими лекарски и официални свидетелства?
— Чрез същите непогрешими документи, както например някога при хер фон Волрат и циганката Лилга.
— Ваше сиятелство, върховното ръководство на тази клиника засега лежи изключително и единствено в моята ръка, в друга — не.
— А кой стои над вас?
— Никой.
— Я гледай! Да считам ли, че съм поставен в положението и у вас да доловя следата на една фатална умопомраченост?
— Подобни опасения изобщо не съществуват. Моите трезви мис…
— Трезви? Аз бих могъл да твърдя, че в последно време вие се намирате в една гибелна обърканост.
— Ах! Негово сиятелство говори по такъв начин пред тези хора тук! Е, добре, тогава нека ви кажа, че тази обърканост ще се разпространява, докато се разпростре по цялата страна! Тя ще доведе до криза, чрез която ще стане очевидно, че безумието на този мним болен не е нищо друго, освен много добре обоснованият стремеж да направи Норланд щастлива.
— Прекрасно! Какво щастие имате предвид? Това тук?
Той бръкна в джоба и извади документите, които графът вчера бе подписал на Дарителя на светлина. Усмихнато ги поднесе под очите му. Хоенег ги позна и посегна припряно. Очаквал нещо такова, херцогът ги дръпна светкавично. Тогава другият го улови за ръката.
— Тези книжа ми принадлежат. Дайте ги!
— Хер графе, помислете кой стои пред вас!
— В този миг само един крадец, който си е присвоил моята собственост. Давайте ги или…!
— …или какво? Хер граф, вашето умствено разстройство, за което говорих преди малко, става все по-ясно изразено. Наистина ли трябва да ви смятам за душевноболен?
— Давайте си ми документите!
Хоенег хвана херцога за гърдите. Този остана спокоен и само каза:
— Майне херен, виждате, че този мъж е душевно разстроен. Той нарича монарха крадец и дори му посяга. Изпълнете дълга си, предоставям ви го за лечение!
В миг графът беше сграбчен от четиримата надзиратели. Той се бранеше с всички сили, ала усилията не му помогнаха нищо. Беше надвит и вързан на празния усмирителен стол, така че седеше очи в очи със съюзника си отсреща. Една запушалка в устата му пречеше да говори.