— Какво решава Негово сиятелство въз основа тези документи?
— Ще наредя незабавно да арестуват всички съзаклятници. Така хидрата ще изгуби главите си и ще ми падне в ръцете.
— Не би ли могло при значителния брой на тези хора да се прояви някоя небрежност, или да се промъкне измяна?
— Аз ще възложа ареста само на доверени служители!
— И все пак сред тях може да се намери някой, в когото Ваше сиятелство да се мами. Не успее ли задържането макар и само на един единствен, то е лесно възможно той, за да се спаси, да хвърли искрата в бурето с барута, което вече е пълно до ръба, както за съжаление се убедихме.
— Значи да си оставя хората на свобода?
— Не, Ваше сиятелство. Ние трябва да ги обезвредим, но по начин, даващ ни пълната гаранция, че няма да се измъкне нито един-едничък.
— Ти знаеш ли някой такъв начин?
— Арестуваме ги, и то всички едновременно с един удар.
— А-ха! Тогава трябва да опитаме да ги съберем на някое определено място?
— Това имах предвид.
— Къде?
— На тяхното обичайно място за сбирки — манастирските руини.
— Това действително би бил отличен план, стига да можеше да се реализира.
— Неговото реализиране е лесно. Този Натер нали е извършил непредпазливостта да предостави един цялостен обзор върху пълната си кореспонденция. Първо, от нея познавам неговия стил и, второ, схващам, че всички отличени трябва често да са посещавали вече руините. Ние им телеграфираме и им назначаваме среща за утре, тъй като за днес е вече късно, в полунощ при руините. Те със сигурност ще дойдат. Мястото ще бъде обградено от войска, което хауптман Хелбиг, като познаващ вече терена, най-добре ще съумее да проведе. Така ще имаме убеждението, че ни се е изплъзнал нито един.
— А местните?
— Те са петима, чието арестуване ще дойде по реда си след залавянето на другите и няма да представлява трудност.
— Така да бъде! Напиши „поканите“ веднага! Но се погрижи никой да не ни надникне в картите! Ти, Брандауер, иди при хауптман Хелбиг и виж как стоят нещата с придворния съветник! А ти, Макс, ще ме придружиш до замъка веднага щом свършиш! Има още много работи за обмисляне, за което се нуждая от твоя съвет…
20. Пред решителния миг
Денят след задържането на Натер и Хоенег беше минал. Херцогът бе събрал в своите най-тайни покои известен брой верни мъже, които под негово и на младия Брандауер ръководство опитваха да уреждат повеляваните от настоящето работи.
Касаеше се да се прилага крайна предпазливост. Вярно, главатарите на заговора вече се намираха зад ключалки и резета, но с това още не всичко бе спечелено. Съзаклятието беше подготвено на твърде широка основа и една непредпазливост можеше да срине постигнатото досега.
От това съображение бе важно преди всичко за вчерашните събития нищо да не се разчуе. Веднага след връщането си в столицата херцогът беше изпратил един куриер до жилището на Хоенег със съобщението, че графът е трябвало да предприеме едно непредвидено пътуване, от което няма да се върне преди изтичането на няколко дни. За да не възникне някакво подозрение и да се прилъжат съзаклятниците със сигурност, бяха се отказали и от надзираване палата на Хоенег. Приемаха, че най-малко част от прислугата беше посветена в плановете на своя господар, и не бе изключено, в случай че нещо се усъмнят, да намерят средства и пътища да предупредят застрашените.
Прилаганата досега предпазливост бе дала своите плодове. Никой във Фюрстенберг, освен участниците, не подозираше ни най-малко за случилото се. Въпреки това работата висеше, както ще видим, само на косъм, за да падне опасната искра в бурето с барута и причини необозрими опустошения.
Беше станало нощ и един слуга доложи за посещението на двама мъже, които молели за разговор.
— Кои са те?
— Искат да кажат имената си лично на Ваше сиятелство.
— Как изглеждат? В толкова късен час човек моли за разговор само поради изключителни подбуди.
— Изглежда са мъже от обикновен произход. Имат гъсти големи бради и носят работно облекло.
— Нека ги пусне Той!… Макс! Повиканият излезе от съседната стая.
— Двама мъже молят, премълчавайки имената си, за разговор. Викам те заради своята сигурност.
Въпросните се появиха. Поклонът им не беше по маниера на работниците.
— Какво желаете? — поиска да знае херцогът.
Тогава по-младият сне брадата и перуката си и неговият придружител стори същото.