Когато остави града зад себе си, той свърна по един път, водещ към намиращата се встрани гора. Едва бе навлязъл в нея и чу изкрякването на петле от пушка.
— Кой там?
— Приятел. Водете ме при командващия!
— Следвайте ме!
Макс бе отведен малко по-навътре сред дърветата, където се намираха командирите на разставената тук войскова част.
— Тук има един мъж, който иска да отиде при хер лейтенанта — доложи постът.
— Кой сте вие? — обърна се офицерът към Макс.
— Доктор Брандауер.
— А-а! Много се радвам да се запозная с вас, хер доктор! Време ли е?
— Може би още не съвсем. Претърсихте ли терена, както трябва?
— Да.
— И какво решихте?
— Реших да дочакам вашата заповед.
— Хубаво! Времето на пристигане на съзаклятниците наближава. Ние ще ги оставим да стъпят сред руините. Дайте ми само няколко изпитани мъже, с чиято помощ ще наблюдавам събранието. В подходящия миг ще ви уведомя, след което обкръжавате руините. Заредили ли сте?
— Да.
— Който окаже съпротива, ще бъде застрелян. Но ще ви помоля само в краен случай да използвате огнестрелните оръжия! Трябва да опитваме да избягваме всяка дандания. Ако на някой се удаде да пробие кордона, двамата, между които се е изплъзнал, да го последват по петите и да се опитат да го задържат, а останалите звена веднага да затворят веригата. След един час ще се появи луната, чиято светлина ще ни е от голяма полза. Та моля ви за няколко мъже, хер лейтенант!
— Колко?
— Само двама, които в съответното време ще ви пратя обратно като куриери.
Той напусна, следван от войниците, гората и побърза предпазливо към руините. Застана зад храстите на същото място, където беше пленил придворния съветник. Отзвучаващи нагоре крачки му подсказаха, че вече неколцина от очакваните са пристигнали.
Скоро дойдоха повече, а след един час той можеше да си каже, че надхитрените затворници сега са се събрали всички. Кладенецът естествено беше твърде малък, за да побере всички, събранието значи бе разположено на открито между зидовете на руините. Той изпрати обратно двамата войника и зачака.
Само след десет минути единият се върна, водейки лейтенанта.
— Готово? — попита Макс.
— Готово!
— Добре-е. Сега аз ще се отправя към манастирския двор, за да доведа съзаклятниците.
— За Бога! Това означава да изтърчите право между зъбите на тигъра.
— Не съвсем. Аз притежавам един талисман, който ще ме закриля. Съберете тук няколко души повече!
— Вие наистина ли искате…?
— Да! Ще уредя нещата така, че противниците да слизат поотделно — по на петдесет-шейсет крачки един от друг. Вие ще имате само грижата изненадващото нападение да става безшумно. Докато единият бива връзван и отвеждан, вече трябва да има хора в готовност за посрещането на следващия. Кога ще пристигнат колите за откарването на пленниците?
— След половин час. Заръчани са при гората!
— Сега аз отивам и след няколко минути ще бъда отново при вас.
— Но ако не дойдете, щурмувам гнездото.
— Ще настъпите, ако доловите изстрел! Само тогава ще съм в опасност.
Макс изкачи хълма. Там горе, където пътят излизаше на билото, беше попитан:
— Откъде?
— От битката.
— Накъде?
— Към победата.
— Братът може да продължи.
Той пристъпи напред и при меката светлина на изгрялата луна съгледа събранието, чиито членове бяха отчасти насядали по тревата и отчасти сновяха напред-назад между зидовете. Видяха го да идва и неколцина пристъпиха насреща му.
— Брат?
— Да.
— Откъде?
— От нашия майстор.
— А-а! Защо той още не идва?
— Беше възпрепятстван по важен повод и ме изпрати да ви доложа това. Наредете, моля, господата да се разположат така, че всички да могат да ме чуват.
Събранието образува един полукръг, в средата на който застана Макс.
— Братя мои — започна той — вие бяхте свикани, за да чуете, че новонастъпили обстоятелства правят необходимо стоварването на издигнатия вече чук. Мъжът, когото вие всички познавате, и когото аз днес все още ще наричам Натер, възнамерява едно голямо генерално съвещание, при което всеки един ще поеме своята роля. Той искаше това съвещание да се проведе в руините и отдавна вече щеше да е тук, ако не беше се явила една пречка. Целта на днешното събрание изисква важна писмена работа, за което е потребно светло помещение. Тъй като вие вече сте се събрали тук, хер Натер ви кани да дойдете в залата на „Тиволи“. Заведението се намира там долу край шосето, всички го знаете, съдържателят е дискретен мъж и се е погрижил да не бъдем изненадани.