— До кого?
— До херцога и доктор Брандауер. Може да се предположи, че графът е отишъл най-напред във Фюрстенберг, и ако телеграфираме, е възможно все още да бъде заловен там, стига да не е напуснал прекалено рано клиниката.
Говорителят отиде в стаята си и още не беше готов с приготовленията за път, когато един от пратениците влезе при него.
— Вече се връщаш?
— Да. Не можех да осигуря купе за хер доктора.
— Защо?
— Кочияшът, при когото бях пратен, не беше там. Неговият впряг бил поръчан вечерта от ключаря.
— Закъде?
— За столицата.
— Аха! Да отнесе Той веднага тези две депеши в телеграфната служба!
Той написа по няколко думи на две бланки, с които служителят се отдалечи. Един друг докладва, че след няколко минути пред портата ще спре един файтон. Новият доктор отпътува с него, докато колегата му остана да разследва следите от бягството.
В херцогския замък се провеждаше голям съвет. Владетелят бе решил да даде Конституция на народа, и то не само по съвета на доктора. Той беше осъзнал, че е липсвал на своя народ, липсвал с това, че бе предоставил дадената му власт в недостойни за нея ръце, и чрез това, че си бе въобразявал — тази власт е получил единствено от Бога, без да му е необходимо съгласието на поданиците.
От това прозрение не бе голяма крачката до убеждението, че е наложително да скъса в някои отношения с традициите на миналото.
И благородно мислещия херцог не се поколеба да стори тази крачка.
Арестуването на съзаклятниците бе извършено без ни най-малък инцидент и с това революцията можеше да се смята задушена още в зародиш. Но сега трябваше на мястото на един бунт, внушен от самомнителност и собствен интерес, да се постави нещо по-добро, което да допринесе повече полза и благо на народа. Ето защо херцогът и неговите съветници не отидоха да почиват, а се съвещаваха относно Конституцията, чийто идеен проект Макс отдавна беше изготвил, без неговият кръстник да си е имал някакво понятие за това…
Три часа след арестуването на предводителите един лакей влезе в работната стая на херцога.
— В приемната има един мъж, който желае да говори с хер доктор Брандауер.
— Как се казва? — попита Макс.
— Томас Шуберт, главният калфа.
— Идвам… Позволява ли негово сиятелство…?
— Остани, Макс. Томас сигурно носи нещо важно. Нека влезе.
Лакеят се отдалечи и Томас мина през вратата, която се затвори след него. Той направи на присъстващите такъв поклон, че широкият му гръб образува прав ъгъл с краката, и после се изпъна в стегната военна стойка.
— Ваше сиятелство, ще разрешите ли да говоря с моя млад господар?
— Да говори Той!
— Мой най-допри хер докторе, беше връчена една депеша за вас.
— Носиш ли я? — попита Макс.
— Тук е! Майсторът не искаше да я отваря, понеже не пила адресирана до него.
Макс я отвори и прочете телеграмата.
— Това е добре. Можеш да си вървиш. Кажи на татко, че аз самият скоро ще дойда!
— Слушам, хер доктор!
С втори ъгловат поклон той изчезна от стаята. Макс се обърна отново към херцога.
— Ваше сиятелство, позволявате ли да прочета на глас тази депеша?
— Чети, моля!
— Тя е изненадваща и гласи:
„Горната пивница“, Валденбург Макс Брандауер!
Неприятелят идва, проходите са завардени от мои хора, той не може да мине. Ако имахме тук няколко оръдия, бихме могли да го задържим три-четири дни. Говорете бързо с херцога!
— Не е ли забележително, Ваше сиятелство?
— Във висша степен. Имаш ли някакво обяснение?
— Може би Негово сиятелство знае, че по държавната граница се върти най-оживена контрабанда. Но какъв обхват има и колко хора са й се отдали, това би могъл да каже само посветеният. Мисля, че няма да сгреша, ако ги преценя на неколкостотин души, които са майстори във владеенето на оръжия и въпреки своя запретен занаят — верни и предани на своя херцог. Лилга, изглежда, в резултат на своя номадски начин на живот се намира в определено познанство с тях и упражнява сред тях едно не незначително влияние. Поради това й се е удало да ги призове срещу приближаващите врагове.
— Но думите: „Неприятелят идва.“ Как си ги обясняваш?
— Ваше сиятелство, в това отношение аз също съм изправен пред загадка.
— Помисли! Без обявяване на война и без предшестващата размяна на дипломатически ноти!
Присъстващите съветници също не можеха да намерят обяснение.
— Колкото и невероятно да звучи новината — продължи Макс, бих желал да дам на Ваше сиятелство съвет да не я приема несериозно. Аз съм убеден, че Лилга притежава по-голямо познание върху тайното политическо положение, отколкото някои държавни мъже, и ето защо приемам, че тя и сега знае точно какво прави. Енергично подкрепям с молба нейното желание пред Ваше сиятелство.