— Какво искаш?
— Ти ли си Саид Абдаллах, великият и прочут Абу ер Реисан [9]?
— Аз съм.
— Праща ме Катомбо, твоят капитан.
— Катомбо?! — Абдаллах понечи да скочи, ала се овладя. Едно такова вълнение не си подхождаше със спокойствието, което при ориенталците се счита като белег на достойнство.
— Катомбо — потвърди запитаният, покланяйки се дълбоко в знак на съгласие. — Той ме праща, за да ти доложа за неговото пристигане.
— Къде пребивава той?
— Ще пристигне тук след броени минути. Аз трябваше бързо да греба, за да те уведомя.
— Толкова ли е близо? От това заключавам, че или го е сполетяло нещастие, или че е направил много добро и щастливо плаване, Кое от двете е вярното?
— Това аз не зная. Катомбо ме нае наскоро в Донгола, когато се намираше по обратния курс.
— Добре ли сте натоварени?
— Толкова много, че едвам остава място за екипажа.
— Благополучно ли преодоляхте шеллалите [10]?
— Така благополучно, че не изгубихме нито един мъж, нито най-дребното нещо от товара.
— От това излиза, че плаването е добро. Върви долу при слугите и поискай да ти дадат храна и напитка!
Морякът се отдалечи, а Саид Абдаллах се надигна. Той не беше забелязал, че при вестта за пристигането на Катомбо дъщеря му бе радостно потрепнала.
— Приготви обяда, Айша! Аз ще отида до реката да посрещна Катомбо.
Момичето се измъкна бързо и безшумно от покоите. Саид Абдаллах уви около покриващия главата му фес един дълъг, мек кашмирен шал, чиито два края се спуснаха от така образувания тюрбан над лицето му, за да го предпазят от палещите лъчи на слънцето. Той напусна къщата, прекоси градината и се насочи през портата навън към реката. Който го познаваше, сигурно щеше да заговори за голямата чест и облагодетелстване обсипващи този, заради когото най-прославеният и богат нилски рейс си даваше труда да отиде до реката. Катомбо трябва да стоеше много високо в неговата благосклонност, че да тръгне той към него, вместо да го дочака на хладния си диван.
Когато достигна брега, забеляза едно необикновено голямо дахабийе [11] да се насочва в дъга към пристана. Платното беше рифовано и само течението тласкаше плавателния съд към брега, където бе закотвен при носа, докато кърмата полегна по течението. Застаналият на задната палуба млад мъж сложи крак на планшира и се озова с един дързък скок над междинната вода на брега. Там сложи ръце една върху друга на гърдите и се поклони доземи. Саид Абдаллах го поздрави:
— Хабакек [12], Катомбо! Беше ли Аллах с теб и твоето дахабийе?
— Аллах ни закриляше, а добрите духове на небето заклинаха вълните и вятъра, така че те не можеха да ни вредят.
— Имаш ли добър товар?
— Аз проявих непокорство спрямо теб, о, Абу ер Реисан. Трябваше да докарам майчин лист от Мек-Нимр, а го доставих от Амхара.
— Ходил си до Амхара? — попита Саид Абдаллах учудено. — В такъв случай ти си любимец на Пророка, който ти е провождал попътни ветрове, и имаш сърце, изпълнено с кураж и неустрашимост. Знаеш ли, че майчиният лист от Амхара е по-добър и фин от този, който се купува в Мек-Нимр?
— Зная го, ефенди, затова плавах толкова далеч нагоре.
— Каква цена даде?
— Същата, която ти ми разреши за стоката от Мек-Нимр.
— Машаллах, възможно ли е? Така ти ми доставяш една богата печалба, Катомбо! Пълен товар ли караш?
— Всяко пространство е използвано, ефенди. Но трябва да ти направя едно признание — майчиният лист не е единственият товар, който съм взел.
— Каква още имаш? — поиска да знае Саид Абдаллах, като челото му леко помрачня. — Надявам се, не си закупил нещо, от което ще мога да се отърва само със загуба!
— Синн ел фил [13], ефенди! — отговори Катомбо с толкова непретенциозен тон, сякаш се касаеше за пясък или тухли от околностите на Суит.
— Слонова кост! — възкликна Абдаллах полугласно. — Колко?
— Теманин кантар! [14]
— Теманин кантар! Ти наистина си голям любимец на Аллах. Ама за тоя мурафет не ти стигаха парите, които ти дадох.
— Стигнаха ми, аз дори ти връщам нещичко с тях.
— Ти ме учудваш. Откъде е слоновата кост?
— От Бахр ел Асрак — дойде с един керван от страната Тигре.
— Купи ли я, или я доби чрез размяна?
— Нито едно от двете, ефенди, плячкосах я. Нали си чувал за разбойническите сандали, дето имат навика да нападат в Бахр ел Абиад и Бахр ел Асрак мирните търговски кораби?
— Знам ги и никого не бих посъветвал да подхване бой с тях. Бягството е единственото, което може да те спаси!