В този миг откъм северната страна на прохода се дочуха бързи крачки. Мъжете се извърнаха и разпознаха Хорги, хитаното.
— Лилга още ли спи? — попита той кръчмаря.
— Да. Не я безпокой, две нощи не е спала.
Но стъпките на приближилия вече бяха прекъснали съня на Лилга. Тя отметна плащеницата от себе си и се изправи в полуседнало положение.
— Идваш късно, Хорги! — заговори го.
— Нямаше как, ваджина. Те ме задържаха, за да имат сигурен водител при себе си.
— Значи идват?
— Да.
— Колко?
— Осем оръдия. Осем други са заминали към прохода на железницата; командва ги един оберлейтенант [111].
— А кой нашите?
— Един хауптман на име Хелбиг.
— Това е добре.
Тя скочи и мъжете забелязаха, че изпитва голяма радост от новината. Циганинът продължи:
— Той напусна хората си, за да язди напред, и всеки момент ще бъде тук.
И наистина в същия миг се долови приближаващ конски тропот и се появи отряд ездачи, начело на които се намираше хауптманът. Той скочи от коня и пристъпи към Лилга. Изпитателно плъзна очи по фигурата на циганката, за която беше чувал толкова много.
— Вие сте Лилга, ваджината на циганите?
— Вие го казахте.
— Херцогът ни праща като подкрепление. Приемам, че не сте се измамила, като докладвахте за придвижването на зюдерландци.
— Княгинята на боанжарите знае точно какво казва и върши — прозвуча гордият отговор. — Крайно време беше да дойдете. Заявявам, че зюдерландците до един час ще са тук.
— Имали ли сте вече сблъсък с тях?
— Не. Техните шпиони не се изкачиха чак догоре, а пък ние не сме се показвали по-надолу.
— Много добре! Изненадата ще направи много. — Той проучи с физиономия на познавач засеката. — Колко засеки сте нагласили?
— Пет.
— Я гледай! Но също правилно?
— Нямайте грижа! Сред хората ми има неколцина с дългогодишна служба на артилеристи, които нищо не са забравили. Те изготвиха отлично засеките.
— Добре, трябва да ги прегледам. Дайте ми един човек!
— Аз самата ще ви водя.
Тя го преведе през една късо оставена пролука на отбранителното съоръжение и изчезна с него. Когато се върна след известно време с придружителката си, хауптманът нареди да отворят засеката за преминаването на оръдията.
— Има ли наблизо още някакъв път, който води през планината? — попита той.
— Да, но е труден и известен само на контрабандистите.
— Въпреки това неприятно! Може да го знаят и отвъд.
— Не ми се вярва. Впрочем аз съм го заела.
— Това е умно. Вие сте истински пълководец, Лилга!
Дочу се глухо трополене и скрибуцане. Оръдията приближаваха. Хелбиг ги поведе напред.
Засеките бяха изградени с истинско познаване на нещата на най-подходящите точки. Най-долната лежеше на място, от което отлично се владееше полукръгообразно извиващото се долу в долината шосе, докато от нея укреплението не можеше да се забележи. И на това отгоре бе така здраво съградена, че Хелбиг не се поколеба да разположи тук цялата батарея.
Хората още се занимаваха с това, когато един мъж дотича бързо отдолу по шосето.
— Кой там? — запита стоящият на засеката пост.
— Чемба!
— Нашият съгледвач, хер хауптман — доложи постът. Чемба се изкачи върху барикадата и съгледа артилерията.
— А-а, добре че оръдията са тук. Зюдерландци идват!
— Колко?
— Цяла армия, колкото нашироко позволява шосето. Сигурно имат за водачи зюдерландски контрабандисти.
— Колко са близо?
— След десет минути ще изпълнят долу долината.
— Доброволни стрелци напред!
При този вик се стекоха може би петдесет контрабандиста.
— Чуйте, мъже, трябва да изляза с известен брой от вас напред. Не бива да подхващам враждебен акт, преди да имам това право. Кой тръгва с мен?
— Всички! — извика се.
— Отлично! Свършете си добре работата! Напред!
Те потеглиха, хауптманът — начело. Той беше свалил сабята, куртката и шлема и си бе заел от един контрабандист шапка, яке и карабина. Спуснаха се от върха на планината дотам, където проходът правеше един остър завой. Това място се стори на Хелбиг най-подходящо за намеренията му, толкова повече че предвидливият планински кръчмар бе наредил да проснат напреко на пътя една от най-големите елхи.
Оттук вече се виждаха да блестят на лунната светлина шлемовете на приближаващите; лесно доловими удари от копита издадоха, че кавалерията е начело.
— Останете тук и имайте готовност за стрелба! — повели хауптманът, след което закрачи напред, додето стигна елхата.