— „Шпербер“, ахой! Кой капитан? — извика Черния, прочел името на фрегатата.
— Капитан Балдауф с комодор Фалкенау на борда!
— Артур фон Фалкенау?
— Да.
— Помолете го веднага да дойде при мен на борда!
— Охо! На борда на един капер?
— Не капер, а норландски боен кораб!
— Какво ще правите, комодор? — попита капитанът полугласно.
— Ще отида отсреща.
— С колко мъже в съпровод?
— Двама гребци в малката лодка.
Лодката бе спусната и след две минути Артур се покатери по едно висящо въже на борда на „Тигър“.
Не се виждаше жива душа. Черният слезе от кливера на палубата и тръгна към него, ала внезапно спря удивен.
— Фрик! Фрик Уилмърс!
— Я, откъде знаете това име?
— Кой сте вие?
— Казвам се Артур фон Фалкенау и от вчера съм комодор.
Черният задълба поглед в очите на Артур, после по лицето му плъзна нещо като внезапно разбиране и той каза с дяволит жест:
— Елате с мен!
Закрачи пред него към кърмата и отвори една врата.
— Влезте сега-засега в каютата! Аз имам да дам долу няколко заповеди и ще дойда след малко.
Артур изпълни повелята. Вратата се затвори след него и той застана пред една дама, облечена в ориенталска носия.
— Зулейка!
Тя се беше надигнала при неговото влизане.
— Фрик… Уилмърс! — извика удивено, ала после забеляза униформата с отличителните знаци на неговия ранг. — Каква е тая работа? Един… комодор!
— Да, той вече не се казва Фрик Уилмърс, а Артур фон Фалкенау.
Тя плесна изумено ръце.
— Възможно ли е? Моят… моят спасител?
— Когото онзи Фрик Уилмърс искаше да ви доведе. Простете ми малката шега!
Тя стоеше пред него като залята с кръв и гласът й трепереше, когато попита:
— Но защо това ексцентрично инкогнито?
— Защото исках да се наслаждавам на блаженството да ви прислужвам с всяко движение на моите ръце, Зулейка. — Нейната красота и изненадата му подействаха почти опияняващо и той продължи, сграбчвайки ръцете й: — Зулейка, сега аз съм един капудан-паша, както вие сте пожелала пред майка Хорн. Гневите ли се, дето ми е разказала това?
Момичето запламтя още по-силно. Той не можа де се сдържи и я притегли към сърцето си, за да целуне розовите устни.
— Зулейка, мисля за теб още откакто те извадих тогава от водата. Кажи, мога ли сега да те задържа за цял живот?
Тя облегна нямо главица на неговите гърди.
— Благодаря ти, сладко, прекрасно същество!
Той я притисна силно към себе си и я зацелува отново и отново.
— Ай, ай, комодоре — възкликна се по едно време зад него, — вие май не скучаете, както виждам.
Той се обърна. Черният беше влязъл тихо.
— Екселенц!
— Значи ме разпознахте? Е, долу тогава тая вещ! — Той сне тънката, мрежеста маска. — Добре дошъл на „Тигър“!
— На страховития пиратски кораб! — ухили се Артур.
— Вие самият не сте ли пират, който идва, вижда и побеждава? Но с „пиратския кораб“ се мамите. Черният капитан отдавна принадлежи към царството на легендите. Падишахът няма в марината си морски разбойници. Само в този случай, тъй като действам по частна работа, а не по заповед на султана, бях принуден да се върна към стария флаг. Под флага на султана нямам право да плавам и също толкова малко под зюдерландския, тъй като преговорите относно поемане върховното командване на зюдерландската флота пропаднаха. Така щях да пътувам като Черния капитан, докато стигнех в положение да поставя кораба си в услуга на Норланд. И вие нали сам видяхте колко бързо си изповядах тогава боята. Но за това по-късно! Сега нямаме време за дълги приказки. Вие отивате към Карлсхафен?
— Да, флотата ми е вече напред.
— Аз мога ли да се присъединя?
— Като какъв?
— Временно като един от вашите капитани. Предоставям ви „Тигър“ като флагмански кораб.
— Топ! — извика Артур зарадван. — Едно такова попълнение е равносилно на цяла флота. Ами договорните ви отношения със Зюдерланд?
— Няма такива!… Но, комодоре, вие сте един направо безогледно дързък тип! Осмелявате са да нападнете едновременно три бойни кораба! Ще ги приберете ли като плячка?
— Естествено!
— Ще ви бъда в помощ. Мога да взема един или два от тях на буксир.
— Вие използвате и парна сила?
— Отгатнахте!
— Разбира се. Вместо колело или винт имате помпа и при това котел, поглъщащ пушека.
— Правилно. А другото не е някакво голямо чудо. Когато уредим нещата, ще можете да видите всичко. Сега елате на палубата! Аз естествено ще ви придружа до борда на трите плячкосани кораба, за да съм ви на разположение.