— Да, сихди. Защо да не ги продам, ако получа добра цена? Та нали после ще мога да си купя други.
— Бива ли да ги погледна?
— Ето ги.
Той ги измъкна от пояса и ги подаде на Катомбо. Този ги разгледа внимателно.
— Наистина са от Абу Солиман, от когото отдавна ми е мерак да имам такива оръжия, ала така и още не съм ходил до Кайро.
При тези думи той остави погледа си сякаш случайно да падне върху пояса на арменеца.
— Каква кама имаш там? И тя изглежда да е отлична изработка.
— Прекрасна е. Наследих я от баща ми, който я закупил в Дамаск.
— В Дамаск? Този град е прочут със своите ненадминати лезвиета. Продаваш ли и камата?
— Не, сихди, моят баща я е носил в битки и аз няма да поругая душата му, като дам път на камата.
— Бива ли човек да я разгледа?
— Ето я.
Той подаде оръжието на Катомбо заедно с кожената кания. То очевидно по-рано е било по-дълго, ала впоследствие върхът е бил счупен и изострен и заточен наново.
— Една много добра стомана. Трябва да е коствало много сила, за да се отчупи върха — рече капитанът. — Как се е случило това?
— Нямам представа. Така наследих оръжието на баща си.
— Наистина ли? В такъв случай очакваш, че не съм никакъв познавач. Не виждаш ли, че не може да са минали и три седмици, откак острието е възстановено? Твоят баща много вероятно е починал дълго преди туй.
— Съмняваш се в истинността на думите ми? — запита арменецът къде е оскърбен, къде с надменен тон.
— Да — отвърна Катомбо и впи остро очи в него. — Огледай елека си! Не забелязваш ли нещо да липсва по него?
— Не, сихди!
— Тогава аз ще ти кажа.
Той сложи сякаш разсеяно камата и пищовите до себе си и се изправи. Противникът сега стоеше обезоръжен пред него. Катомбо му посочи с пръст един от ширитите, украсяващи елека му.
— Тук не липсва ли нещо?
— Малко от ширита — отговори мъжът, без да погледне към пострадалото място. Той значи самият беше забелязал липсата, но не бе имал възможност да поправи мястото.
— Защо не си занесъл елека в дюкяна на някой терзия?
— Какво ти влиза в работата моя елек? — възропта арменецът, за когото разговорът започна да става неприятен.
— Питам те, угрижен за твоето добро, защото това място от елека ти може да стане съдбоносно за теб, както и камата ти.
— Не те разбирам, сихди. Приказвай по-ясно!
— Ще го сторя. Твоята стомана се е строшила в тоз същи миг, в който се е скъсал ширитът на елека ти. Виж тук изгубения връх от камата ти и ето откъснатото парче от ширита!
Той бръкна в джоба и му поднесе с протегната ръка двете неща. Арменецът отскочи назад, ала бързо се окопити.
— Какво ме касаят това желязо и тоя ширит?
— Твърде много! Това желязо е върхът на камата ти, а ширитът също произхожда от теб. Виж как си пасва!
Той намести парчето върху гърдите на мъжа и се убеди, че не се е заблуждавал. Арменецът сега заподозря каква цел преследваше разговора и че се е оставил да бъде преметнат от един ловък противник. Той отстъпи няколко крачки назад.
— Какво искаш от мен? Сега аз не продавам оръжията си. Върни ми ги, искам да си вървя!
— Почакай още малко! Къде си отвел Зобейде, дъщерята на баша на реисите Савд Абдаллах?
Запитаният промени боята си, ала опита насила да си придаде невъзмутима физиономия.
— Да не би слънчевият пек да е отнел разсъдъка ти, че ме питаш, както само един безумец може да пита?
— А на теб да не би Шейтанът да ти е отмъкнал мозъка, та вършиш неща, каквито само побъркан може да върши? Не знаеш ли, че Мохамед назидава: „Който върши зло, сполетява го него наказание!“? Още първия път като те видях, ми направи впечатление мястото, на което ти липсва ширитът. Аз си го припомних, когато чух, че Зобейде е била отвлечена и намерих този връх заедно с ширита там, където е било извършено деянието. Коранът казва: „Признанието изкупва половината вина, а разкаянието може да накара да се забрави и другата половина.“ Помисли за тези думи и си разкрий душата, за да ти бъде дадена прошка!
— Аз не знам нищо. Махни се от мен и си подири главата, дето си я изгубил. Преди туй обаче ми върни оръжията!
— Значи отричаш?
— Отричам. Давай си ми оръжията!
Същевременно пристъпи към Катомбо и го улови за ръката.
— Ето ти ги!
Рейсът грабна единия пищов и така го стовари върху челото на мъжа, че оня се олюля. В миг Катомбо го склещи, събори го на земята и омота пояса му около ръцете. После отряза един парцал от елека и му затъкна устата.