— Абд ел Оман!
Вратата се отвори и кахведжията, който бе чакал отвън, влезе. Виждайки лежащия на земята вързан мъж, той плесна ръце от уплаха.
— Еш ел Мусибе ди! [27] Сихди, какво стори в моя дом! Трябва ли да те смятам за разбойник или джелатин?
— Нито едно от двете не съм. Разбойникът лежи тук, аз го надвих и ще го подведа под съд.
— В такъв случай трябва да го отведеш при Рейс ес заптийе [28] или при кадията [29].
— Това аз няма да сторя, а мога и да го сторя, ще зависи от държането на този човек. Засега го предавам под твой надзор. Вържи му и краката и го запри, докато пратя след четвърт час хора да го приберат!
— Ама той наистина ли е разбойник, сихди?
— Да.
— Аллах керим! [30] Колко лесно можеше да опита при мен мурафета си! Така ще го вържа, че душата му ще се разхалтави, ще предупредя всички, дето са дошли и тепърва ще дойдат при мен, да се чуват от него, ще…
— Ти нищо не ще, ясно ли ти е? Засега още никой не бива да знае какво се е случило. Ето защо няма да разправяш нищо, преди аз самият да съм разрешил. Знаеш колко богат и могъщ е Саид Абдаллах, той може да те погуби, ако се разбъбриш!
— Сихди, ти говориш по-мъдро от някой халиф и по-умно от мъжете на Корана. Аз ще си трая.
— Ще бъде разумно от твоя страна. Аз ще пратя слуги с една носилка да го приберат. Никой не бива да види, когато го натоварят!
Кахведжията се поклони, като съгледа монетата, подадена му от Катомбо за консумацията.
— Аллах да благослови ръката ти, сихди, която раздава щедро доброти и ръси благодат над твоите слуги. Връщай се час по-скоро в къщата на твоя най-смирен роб!
Катомбо напусна кафенето и се върна в дома на своя повелител. Този още седеше на дивана и пушеше лулата си. При влизането на младия рейс вдигна очаквателно поглед.
— Ти се връщаш, очите ти блестят, а страните ти пламтят като утринната заря, когато оповестява за младия ден. Какво имаш да ми кажеш?
— Ефенди, знаеш ли, че приказвах с твоята дъщеря?
— Знам, защото тя самата ми каза, че си бил в кьошка, за да дириш следите на Зобейде. Намерил си върха на една кама и откъснатото парче от някакъв сърмен ширит?
— Така е, ефенди. Те видят произхода си от онази вечер. Аз открих похитителя на твоята дъщеря.
Саид Абдаллах подскочи нагоре, като запратен от някоя пружина.
— Открил си го? Ма биджул ел акл! [31]
— Ефенди, аз го бях видял още преди седмица!
— Къде?
— На моето дахабийе.
— Да не си пощурял?
— Не, о, Абу ер Реисан, моят разум си е все така здрав, както юмруците ми, с които преди броени мигове го проснах и залових.
— Заловил си го? Къде?
— При кахведжи Абу ел Оман.
— Разправяй!
— Позволи преди туй да пратя четирима от слугите ти да го доведат!
— Стори го!
Катомбо отиде в двора и даде там необходимите разпореждания. После се върна при своя господар и започна доклада си, по време на който влезе и Айша. Поради важността на мига бащата й позволи да остане и двамата слушаха с най-голямо напрежение думите на разказвача. Когато този свърши, Саид Абдаллах му подаде ръка.
— Катомбо, аз ти казах одеве, че съм те обикнал; ти трябва да ми говориш като син на баща. Аз ще бъда твой баща, докато се нуждаеш от такъв, или докато Аллах ме дари с живот. Припомни ми го тоя оброк, ако нявга го забравя!
— Благодаря ти, ефенди!
Той поиска да продължи, ала в този момент четиримата слуги доведоха арменеца.
— Оставете го тук и се оттеглете! — повели Катомбо. — Но останете зад вратата!
Те домъкнаха пленника в близост до дивана и напуснаха селямлъка. Той стоеше с мрачна физиономия пред своите съдници. Въпреки това обаче си личеше, че сърцето му не бие чак толкова неустрашимо.
— Преди малко ти излъга — поде Катомбо, — искаш ли сега да се изповядаш?
Пленникът премълча.
— А-а, ти от страх си онемял, аз ще ти възвърна говора. Отведете го долу в двора и му въздайте бастонадата — засега само по десет удара на ходило!
— Аз нищо не съм сторил, искам да бъда отведен при кадията! — процеди сега пленникът.
— Машаллах, заплахата помогна! Оттеглете се, люде, но се дръжте в готовност! — Той се обърна отново към обвиняемия: — Пред кадията ти няма да отидеш, защото нали не си отишъл при него и преди да се вмъкнеш в нашата градина. Къде е дъщерята на този ефенди?
— Аз не я познавам и не зная какво искаш.