— Салам ’алейк!
— ’алейк! — гласеше късият отговор.
— Има ли мир в дома ти?
— Всякогаш!
— И щастие в тоя занаят?
— Аллах дава на всеки каквото му е нужно. Даде ли той много, значи на човека е потребно много, даде ли малко, значи на човека е потребно малко.
— Хамдулиллах [43], че намерих каквото дирех!
— Какво диреше?
— По-добре кажи: Кого диреше? Аз дирех някой мъдър мъж, който да ми отговори на един въпрос. И тъй като твоите слова ухаят на ученост като книгите на кадията, то вярвам, че ще можеш да ми дадеш отговора.
— Питай тогава! — повели хамалинът, който се почувства поласкан и заочаква сега някакъв въпрос, за отговарянето на който се искаше необичайно остър ум.
— Къде се намира улица „Баб ер Рун“?
Физиономията на хамалина се смръщи.
— Ако това ти е ученият въпрос, то си върви натам, откъдето си дошъл, иначе ще ти покажа улица „Баб ер Рун“ ей с това на тук! — Той надигна сопата, за която беше закрепил дисагите си, за да може да ги носи на рамото. — Мислиш, че един порядъчен мъж ще се остави да го прави за кепазе някакъв си муккле [44]? Да се мащаш, че ще се разкараш иначе триж по-бързо, отколкото ти го побира акълът! — Същевременно направи едно толкова изразително движение, че Саваб скоро-скоро подири далечината.
— Машаллах, ама че дървеняк! Значи по този начин не става. Трябва да опитам по някой друг.
Той кривна чевръсто в една уличка, където се натъкна на един шербетчия [45]. Пристъпи към него и го запита кратко:
— Къде е улица „Баб ер Рун“?
Търговецът остави съда с шербета на земята и сложи фуниевидно ръце зад ушите.
— Какво? Как?
Саваб схвана, че мъжът недочува и пристъпи възможно най-близо до него, за да му вресне въпроса в ухото. В този миг приближиха две мулета, носещи паланкин. В него сигурно седеше някоя знатна женска особа, защото отпред вървяха двама бързоходци и викаха високо своите „Ремалек!“ и „Шималек!“ [46], за да принуждават срещаните да се отбиват от пътя. В дясната си ръка всеки от тях държеше тежък бич от хипопотамска кожа, та да могат да придадат на думите си надлежната емфаза, в случай че не бидеха изпълнени. Тъкмо ревна Саваб: „Къде е улица «Баб…»“ и получи един страхотен удар по гърба. Той се извърна разлютен.
— Шамалек! — прогърмя към него бързоходецът и го угости в стори, също така крепък удар по същото място.
— Шим… а-а, тъй! Аллах керим, ако пердаши шашкънът!
Свърна се бързо настрани, ала събори непредпазливо съда на шербетчията и съдържанието се изля на улицата. Търговецът естествено бе чул много по-малко предупреждението и другият бързоходец го заобработва сръчно, викайки все своето „Ремалек!“. Преди да е съумял затрудненият със слуха мъж си грабне съда, двете мулета достигнаха мястото и продължиха да си крачат упорито, запращайки го настрани.
Като забеляза причинената от него злополука, Саваб си плю незабавно по петите и не преустанови търчането, додето не се намери на сигурност в човешката тарапана. Тук поспря да разтрие задната страна на своето оскърбено тяло.
— Аллах акбар [47], ама тия удари бяха още по-велики. Какво щастие, че офейках! Ако търговецът ме беше сбарал и доложил, то сигурно щях да бъда принуден да платя шербета му. Както изглежда, късметът ми днес е да не намеря улица „Баб ер Рун“.
Той се огледа и забеляза един водоносец, подкарал напред магарето си, от двете страни на което видяха две отворени бъчонки. Почака, додето онзи дойде по-близо, и пристъпи после насреща му.
— Би ли ми казал къде е улица „Баб ер Рун“, я Абд ел Моийе [48]?
Херкулесовски сложеният мъж го изгледа спокойно от долу до горе, улови после черпака си, потопи го дълбоко в едната бъчонка, та да се напълни догоре, и му лисна водата в лицето. Сетне продължи пътя си, без да си губи времето в приказки, сякаш нищо не се бе случило. Саваб остана там тежко оскърбен и мина доста време, преди да стигне до мисълта да си развърже пояса и се подсуши. Намираше се на Терзийския базар, точно срещу един дюкян, чийто собственик бе проследил целия ход на събитието и сега го покани да влезе.
— Салам ’алейк! — поздрави Саваб.
— Салам! (Мир на теб!) Защо те поля онзи мъж с вода?
— Муш ’ариф. (Не знам.) Ти можеш ли да ми кажеш?
— Какво приказва с него?
— Попитах го къде е улица „Баб ер Рун“.
— Не си ли от Асуан?
— Не.
— Откъде идваш?
— От Кайро — излъга Саваб.
— Машаллах, значи си пострадал невинен! Та ти се намираш баш на улица „Баб ер Рун“ и мъжът е помислил, че искаш да си правиш майтап с него. Какво търсиш на тази улица?