— Къщата на мюдюра.
— Тя се намира далеч оттук. Можеш да я разпознаеш по свещената Фатиха, която се чете под портата й. За какво искаш да идеш при Хамд ел Арек?
Саваб досега бе имал нещастие, наистина, ала при все това си бе умна глава и сега набързо измисли:
— Искам да го помоля за справедливост.
— За справедливост? — проточи шивачът. — Пророкът казва: „Когато намериш приятел, разкрий му сърцето си, тогава кракът ти няма да се препъне.“ Говори нататък!
— Ти приятел ли си ми?
— Опиташ ли, скоро ще разбереш! Аз съм приятел на всички праведни, но враг на всички неправедни.
— Имах един брат във Вади ел Магхриб, намираща се недалеч оттук. Той почина и ми остави в наследство имуществото си. Когато обаче отидох от Кайро във Вади…
— …мюдюрът беше присвоил твоето тирке [49]? — вметна бързешком терзията в словото му.
— Ти го каза.
— И ти сега искаш да идеш при него и да си го искаш?
— Така е! — кимна Саваб.
Шивачът се огледа предпазливо, сложи после ръка до устата и прошепна:
— Знаеш ли какво ще получиш?
— Какво?
— Бастонадата, ама от наследството си не и колкото зрънце дура [50]. Не отивай при него, ами се върни час по-скоро в Кайро!
— Истината ли казваш?
— Казвам я, защото познавам този, за когото говориш. В продължение на една година той вземаше дрехите си все от мен и когато отидох да го помоля хрисимо за заплащането, оня се направи, че не ме познава, и нареди да ме разпънат на уреда за изтезания. Заплащането си получих добросъвестно, защото за всяка сребърна пара, която поисках, придобих по един бастонаден удар! Аллах дано го изгори!
— И дъщерята на моя брат също изчезна заедно с другото.
— Машаллах, вярно ли? В такъв случай оня я е примъкнал в харема си. Той събира най-красивите девици на мюдюрието, макар че за това Заида, неговата жена, не бива нищичко да знае. Затваря ги в къщата, която ти описах. Знам го със сигурност, защото моята сестра се води към пазачките на харемлъка.
— Идва ли тя сегиз-тогиз да те навести?
— Наминава всеки ден, когато прави покупките си за кухнята.
— Би ли ми разрешил да поговоря малко с нея?
Терзията поклати бавно и предпазливо глава.
— Това е опасно.
— Тогава нека ти кажа нещо, човече! Дъщерята на моя брат си има махбуб [51], който дойде с мен в Асуан. Той е много заможен търговец и носи у себе си пълна кесия с жълтици. Сигурно ще му е драго да си погълчи с теб. Бива ли да ида и да го доведа?
Шивачът се загледа замислено надолу.
— Почакай малко, искам да питам късмета!
Той бръкна в джоба на широките си шалвари и извади три зара, които раздрънква известно време в шепите и пусна на пода.
Преброи лежащите отгоре точки и рече:
— Иди и го доведи! Аз мога да ви се доверя!
Саваб напусна дюкяна и се упъти незабавно към кораба, където Катомбо го очакваше с нетърпение. Виждайки го да се задава, този слезе в каютата, за да го посрещне там.
— Е?
— Сихди, аз съм Хаджи Саваб Бен Хаджи Кафур ел Керими Ибн Хаджи Шехаб ел Кадири Ибн Хаджи Гханем ен Керими Ибн Хаджи Шехаб ел Кадири Ибн Хаджи Гханем ен Нур и каквото ми заповядаш, съумявам да свърша.
— Намери ли къщата?
— От сефте — потвърди дребосъкът, изпъчвайки гърди.
— И по-нататък?
— На тая улица живее един терзия, който е голям враг на мюдюра, понеже оня наредил да му дадат бастонадата, наместо да му плати стоката. Неговата сестра е пазителка в харема и всеки миг се очаква да го посети. Искаш ли да говориш с нея? Аз казах, че брат ми е умрял във Вади ел Магхреб, и съм дошъл от Кайро, за да си прибера наследството. Само че мюдюрът го е присвоил и заедно с него и дъщерята на моя брат, чийто годеник си ти. Ти си уж търговец и имаш у себе си много жълтици.
— Саваб, твоят разсъдък е голям, колкото е дълго името ти. Почакай малко, ей сега ще бъда готов!
Беше невъзможно да тръгне в костюма на рейс, трябваше да облече други одеяния. След като това стана, двамата напуснаха плавателния съд и закрачиха към улица „Баб ер Рун“, чието местоположение Саваб беше запомнил точно. Шивачът, види се, вече ги чакаше. Неговата сестра вероятно вече беше дошла.
— Този мой приятел ми препоръча дюкяна ти — поде Катомбо след обичайния поздрав. — Имаш ли един кат като за мене?
Очите на терзията проблеснаха доволно, той видя, че има пред себе си мъж, който умее правилно да подхване някоя щекотлива работа.