— При мен ще намериш всичко, каквото пожелаеш. Добър плат ли искаш, или евтин?
— Добрият винаги е най-евтиният.
— Ти говориш мъдро като познавач. Седни и вземи лулата! Аз ще ти показвам. — Той заизважда и запоказва най-различни тоалети. Катомбо задържа един и го плати на двойна цена. Терзията поблагодари:
— Да бъде благословена ръката ти, която повече дава, отколкото взема! Вдигнете се, мъже! Пристъпете прага на тази врата и ще намерите там каквото търсите.
Те откликнаха на подканата и влязоха в малка, тясна одая, в която седеше една ниска, тантуреста забулена женска фигура. Катомбо се поклони много дълбоко, макар добре да знаеше, че има пред себе си само една слугиня.
— Салам ’алейк, мир и благополучие на теб! Коранът казва: „Сърцето на жената прилича на розата, то по всяко време пръска щедро мирис и благоухание.“ Позволи да се възхитя на розата, твоята сестра.
Редом с нея се намираше един глинен съсъд, със сложена в него роза. Той взе двете неща, вдъхна аромата на розата, пускайки същевременно шепа жълтици в съда, и седна после. Това встъпление има един неочакван ефект: фереджето беше отметнато и едно пълно, добродушно изглеждащо лице се появи на бял свят, две тлъсти ръце сграбчиха вазата и измъкнаха парите от водата.
— Ти си изучил Корана и си научил словата и делата на учтивостта. Аз ще ти услужа, доколкото ми е по възможностите.
— Ти си надзирателка в харема на мюдюра! Известни ли са ти имената на всички негови жени?
— Аз ги знам.
— А знаеш ли за всяка от кой край е?
— За никоя. Защо трябва да им причинявам болка, като ги питам за родния им край?
— Познаваш ли една на име Зобейде?
— Познавам я, но тя не се числи към неговите жени. Той не смее да се доближи до нея, иначе тя ще го убие.
— Кога я доведоха при вас?
— Преди няма и месец. Откъде дойде, това не знам!
— Тя е моята любима. Бива ли да поговоря с нея?
— Ако ми се вречеш в брадата на Пророка в мълчание.
— Заклевам се.
— Тогава това трябва да стане бързо, защото мюдюрът ще замине още днес за Кайро и ще вземе няколко от жените си, между които може да е и Зобейде.
— С кой кораб ще пътува?
— Не зная. Той просто си обсебва някой дето му харесва, без да пита притежателя дали това няма да му донесе щети.
— Кога ще видя Зобейде?
— Точно по пладне. Тя ще бъде в градината. Ако огледаш къщата, лесно ще намериш задния дувар на градината. Как ще се покачиш, си е твоя работа. Там, където над него стърчи едно лимоново дърво, ще стои Зобейде.
— Мога ли да разчитам на теб?
Тя сложи в тържествено уверение дебелата си ръка върху сърцето.
— Със сигурност!
— Каттар херак. [52] Ако имам да ти кажа нещо, ще дойда при твоя брат.
— Стори го!
Катомбо и Саваб се сбогуваха. Те закрачиха надолу по улицата, докато стигнаха едно отделно стояща къща, над чиято порта можеше да се прочете свещената Фатиха. По един околен път опитаха да се доберат до задната страна на градината. Удаде им се и сега забелязаха за своя радост, че теренът е подходящ за техните намерения. Околността беше толкова усамотена и закътана, че не можеха да се опасяват от някакъв наблюдател или издайник. Така Катомбо се върна удовлетворен на сандала.
Едва си бе сменил дрехите и Саваб влезе при него.
— Сихди, покрай реката яздят неколцина цуббат [53]. Хората казват, че избирали плавателен съд за мюдюра.
Катомбо се отправи веднага към палубата и пристигна точно навреме, за да забележи, че един от мъжете слезе от животното си и се запъти към сандала. Стигнал до водата, той изиска с груб глас една дъска, за да може да премине отсам. Беше му сложена и онзи закрачи към борда.
— Къде е рейсът?
Посочиха му Катомбо, който го очакваше любопитно.
— Ти ли си водителят на този кораб?
— На’ам. [54]
— Какво си натоварил?
— Муш хааге. [55]
— Закъде е предназначен сандалът?
— Към Бахр ел Абиад.
— Какво искаш да вземеш оттам?
— Майчин лист.
— Откъде идваш?
— От Кайро.
— Покажи ми вътрешността на кораба си!
— Мин инте [56]?
— Казвам се Хамд ел Арек и съм мюдюрът на Асуан. Знаеш ли ме?
— Никога не съм те виждал, наистина, но съм чувал името ти. Ела и гледай!
Той го преведе през каютата и всички помещения. Когато стъпиха отново на палубата, околийският изглеждаше да е много доволен. Той сложи ръка на рамото на Катомбо.
— Добър моряк ли си?
— Прецени сам! Сандалът е строен по мои чертежи.
— Тогава ти се доверявам, защото строежът и устройството са ненадминати. Ти няма да отидеш до Бахр ел Абиад!