— Ама как ще я подхванем тая работа? Можеш ли да ми отвориш?
— Да, та нали заключалката се състои само от две дървени резета.
— Ще съумееш ли да ми набавиш един моряшки костюм?
— Фред има още един в сандъка си и няма да забележи веднага, ако си го заема тайно.
— Значи всички пленници са подслонени в трюма?
— Да, така е.
— Къде спят офицерите?
— В каютите си.
— А моряците и войниците?
— Под фордека.
— Маже ли отвън да се заключи изходът за нагоре?
— Да.
— Каютите също?
— Да.
— Аз мога ли оттук да отида при хората си?
— Много лесно.
— Колко души стоят на вахта?
— Двайсет, без офицера.
— Моят съд все още ли е на вързалото?
— Да. Претърсиха го внимателно, но нищо не взеха.
— Къде отнесоха оръжията ни?
— В арсенала за лично оръжие.
— Как се стига дотам?
— Само през капитанската каюта, която комендантът сега е отстъпил на графа, и където понастоящем живее вашата съпруга.
— Аха, ще стане. Има ли големи пирони на борда?
— Колко искате. За каква цел?
— За заковаване на каютите и люковете. Достави колкото можеш и заедно с тях няколко чука на някое такова място под палубата, където няма да бъдат преждевременно забелязани. На мен донеси един добре заточен, островърх нож.
— Мога да донеса повече от дузина, кокът има достатъчно от тях.
— Погрижи се също за купчина въжета и ремъци за връзване на пленниците!
— Ще се погрижа.
— Добре. Кога ще дойдеш?
— При следващата вахта, когато всичко спи.
— Можеш ли преди туй да се промъкнеш и до моите хора?
— Да. Всички офицери са насядали край трапезата.
— Подготви ги тогава и същевременно хвърли едно око дали арсеналът е отворен!
— Всичко ще бъде изпълнено, хер Катомбо.
Той тръгна, а пленникът остана в неподлежаща на описание възбуда. Той лежеше в тесния си затвор, а жена му се намираше в ръцете на графа, от когото всичко можеше да се очаква, ако не й се доведеше незабавна помощ. Беше в трескаво състояние. Минутите се разтягаха до вечност, ослушваше се при всеки звук и шум. В тази тъмна дупка не можеше да следи хода на времето. Вече си мислеше, че морякът само го е поднесъл или най-малкото е възпрепятстван да изпълни обещанието си, когато най-сетне долови леки стъпки, които приближаваха към неговия кафез. Резетата бяха издърпани и един тих глас заговори:
— Излизайте сега!
Катомбо изпълзя навън и протегна с истинско блаженство крайниците си.
— Имаш ли ножовете и ремъците?
— Да. Касапски ножове, ножове за разрязване и приборни ножове в голямо количество и цял вързоп ремъци.
— Пироните?
— Приготвени са, в големия въжен кангал до гротмачтата. Има и четири чука, взех всичко от дърводелската работилница.
— Беше ли при жена ми?
— Да. Тя се бои за вас и ви моли да си пазите живота.
— Как стоят нещата с арсеналното помещение?
— Заключено е, но няколко брадвени удара лесно ще строшат вратата. Горе всичко живо спи, а вахтените не подозират ни най-малкото.
— Води ме тогава при моите!
— Елате!
Той го улови за ръката, повлече го през трюма и го отведе до една врата, зад която се долавяше шум като от шумолене на човешки тела в слама.
— Тук е.
Катомбо попипа и набара три резета, които избута.
— Мен ди? (Кой там?) — попита се високо отвътре. Той отвори.
— Абдаллах, говори тихо! Аз съм, Катомбо.
— Катомбо? Хамдулиллах (Слава на Аллах), свободен ли си?
— Да. Искате ли и вие да бъдете свободни?
— Не питай, а ни дай оръжия!
Всички бяха наскачали и запротягаха ръце към него.
— Да, оръжия, оръжия дай, та да се освободим!
Катомбо ги изблъска назад.
— Чуйте, мъже, какво ще ви кажа! Ние трябва не само да се освободим, но да завземем и кораба, на който се намираме, иначе само след няколко часа отново ще ни застигнат. Целият екипаж спи, освен палубните вахтени. Ето ви тук по един нож и ремъци за връзване! Ще се промъкнем горе и ще отстраним вахтените без всякакъв шум. От това зависи всичко, защото възникне ли преждевременно някаква дандания, изгубени сме. Та пропълзяваме значи по палубата — всеки до своя човек. Ти, татко, се промъкваш със Саваб по лявата страна на палубата и се справяш с евентуалните вахтени. Вие тримата, Хафиз, Бако и Рахман, пропълзявате до средната мачта. Там има едно намотано на руло дебело въже, в което ще намерите пирони и чукове. В случай че се разнесе някой вик, който би могъл да ни навреди, хуквате незабавно да заковете предния, задния люк и входа за офицерските каюти. Всеки от вас на едно от тези места. Аз поемам вахтените от дясната страна. Останалото ще се реши според обстоятелствата. Но избягвайте всяко ненужно кръвопролитие! Съгласни?