— Да! — прошепна се по кръга наоколо, а Абдаллах прибави:
— Как е Айша?
— Добре. Значи напред… стой!
Той протегна ръка да ги задържи, защото горе се доловиха стъпки.
— Офицерът на обиколка — забеляза Балдуин страхливо.
— Ще слезе ли долу?
— Много вероятно.
— Толкоз по-добре. Ела, татко! Вие другите изчакайте!
Той само притвори вратата, без да я зарезва, и се шмугна със Саид Абдаллах зад стълбите. Стъпките действително приближиха и заслизаха по тесните стъпала. Беше същият лейтенант, който се бе качил на сандала. Носеше притъмнен фенер и сигурно искаше да се убеди, че пленниците са добре затворени. Когато прекрачи последното стъпало, Катомбо изплува от своя ъгъл и го пипна изотзад за гърлото. Абдаллах вдигна ножа, ала Катомбо предупреди:
— Не го намушквай! Нуждая се от униформата.
Той стисна гърлото на мъжа, докато този се свлече в безсъзнание на пода.
Абдаллах беше грабнал фенера и осветяваше. Катомбо съблече дрехите на припадналия, върза го и му тикна една кърпа в устата. После пристъпи зад стълбището и скоро се появи преоблечен като офицер.
— Сега напред! Всеки си знае мястото и нека изпълни своя дълг. Не е нужно тепърва да ви казвам какво се залага в играта.
— Няма ли да пуснем турците? — попита Балдуин.
— По-късно. Те сега само биха ни се пречкали на пътя и лесно биха могли да погубят всичко. Напред!
Той закрачи начело и духна фенера чак в близост до горната палуба. Едва що се бе изкачил на нея и видя да идва към него една фигура.
— Кой е там?
— Обиколка на вахтата!
— Всичко е наред и нищо не се е слу…
„Случило!“ искаше да каже палубният офицер, ала не стигна дотам да изрече напълно думата, тъй като при първата сричка ръката на Катомбо бе склещила със здрава хватка гърлото му. Завързаха го набързо и му запушиха устата. После рейсът закрачи нататък и беше повикан от още трима постови, които получиха съвсем същия отговор. Отпред при щевена [83] срещна Абдаллах и Саваб.
— Как стоят нещата? — попита той баща си.
— Всички са отстранени с изключение на кормчията.
— Ела тогава! Аз ще го поваля, а ти ще поемеш после руля.
Той взе една щанга и тръгна назад — Катомбо с шумни, военни крачки, а Саид Абдаллах на известно разстояние след него с прокрадващи се стъпки.
— Обиколка на вахтата? — запита кормчията, пристъпвайки от кабината си.
— Обиколка на вахтата! — потвърди Катомбо.
— Скоро ще трябва да се насочим на север, защото вече обходихме ширината на кап Матапан…
При последната дума нищо неподозиращият мъж се свлече в безсъзнание на палубата, треснат със щангата. Абдаллах тутакси довтаса.
— Машаллах, сигурен удар имаш! Точно сякаш си бил Джезар бей [84] на Великия султан. Значи аз поемам кормилото. Как ще държим?
— Досегашния курс, иначе би трябвало да маневрираме, а за тая цел сега нямаме хора. Голямо щастие е за нас, че „Игъл“ плава само под платна. Ако машината бе в ход, то надали пояхме да се осмелим на тоя номер.
— Какво ще правиш сега?
— Ще… а-ха, ей там идва онзи, от когото се нуждая! — и обръщайки се към притичалия матрос, попита: — Къде спят машинистът и огнярите?
— Там в дългата лодка, когато през нощта се плава само под ветрила. Денем те имат да изтърпяват толкова много жега, че вечерно време търсят хладната палуба. За тях аз хич не се сетих, те можеха всичко да погубят.
— Тогава е добре, че безчинствахме толкова тихо, та не са могли да ни чуят. Как се стига до провизиите и водата?
— През камбуза [85].
— Значи не е наложително да се минава през другите помещения?
— Не, Само една врата води надолу към артелното и ключът е у артелчика.
— Хамдудиллах, в такъв случай сме спечелили играта! Има ли достатъчно фенери и щанги?
— Колкото щете.
— Ела тогава!
Той побърза към средната палуба, където хората му го очакваха. Разпредели ги и им даде необходимите инструменти заедно с указанието, да заковат всички врати и люкове и да ги залостят с щанги. Хората се отправиха по двойки към посочените места.
Под палубата всичко живо спеше — от капитана до последния юнга. И ето че изведнъж през целия кораб отекнаха гръмки и многобройни удари от чук, които разбудиха екипажа. Народът наскача и тръгна към вратите на каютите и тежките капаци, закрепени към люковете за водонепроницаемо затваряне. За свой ужас установиха, че те са заковани. Трябва да се бе случило нещо. Метеж ли бе избухнал, или пленниците се бяха освободили? Всички, както офицерите, така и моряците, напрегнаха сили да изкъртят вратите или капаците, но напразно, защото дори и пироните да поддадяха, запънатите щанги не биха отстъпили и пред най-исполинската сила. Естествената последица беше една олелия под дека, която от минута на минута се повишаваше.
83
щевен (хол. steven) — отвесна здрава греда, която е основа на кърма или нос (Б. нем. изд.)