Глава 6
Проследена
Най-после светлината зад прозорците започна да избледнява. Денят, горещ за март, продължаваше да се бави, като че ли не желаеше да свърши и да ме пусне на свобода.
Подсмръкнах и вързах на още един възел мократа носна кърпичка.
— Кати, сигурно си имаш много други задължения. Кърт ще се чуди къде си.
— Той ще разбере.
— Не мога да остана тук безкрайно. А и не сме по-близо до отговора, отколкото преди.
— Не съм специалист по намирането на бързи решения. Решила си да не бъдеш прехвърляна в нов домакин…
— Да.
— Вероятно, за да се справиш с този ще ти трябва известно време.
Стиснах ядосана зъби.
— Ще стане по-бързо и по-гладко, ако разчиташ на известна помощ.
— Ще спазвам точно часовете ми при теб, обещавам.
— Нямах точно това предвид, макар да се надявам, че ще ги спазваш.
— Имаш предвид нечия друга помощ освен твоята, така ли? — Свих се уплашена при мисълта да споделя днешните си терзания с някой непознат. — Сигурна съм, че ти си не по-малко подготвена от всеки друг Утешител, дори повече.
— Нямах предвид друг Утешител. — Тя се размърда в стола и сковано се протегна. — Колко приятели имаш тук, Скитнице?
— Имаш предвид хора, с които работя? Почти всеки ден се виждам с няколко други преподаватели. Има и няколко студенти, с които разговарям в аудиториите…
— А извън университета?
Изгледах я с недоумение.
— Човеците домакини се нуждаят от общуване. Ти самата не си свикнала със самотата, скъпа. Споделяла си мислите на цяла планета…
— Не излизахме много навън. — Опитът ми да се пошегувам не излезе сполучлив.
Тя се усмихна леко и продължи:
— Бориш се така ожесточено с проблема си. Той е единственото нещо, върху което съсредоточаваш вниманието си. Може би един от отговорите е да не му отделяш толкова много внимание. Каза, че Мелани се отегчава в часовете, в които работиш… че й се приспива. Може би, ако имаш повече контакти с колегите си, това ще я отегчи още повече.
Свих замислена устни. Мелани, която сякаш се беше уморила от дългия ден, прекаран с Утешителката, като че ли не беше много въодушевена от идеята.
Кати кимна.
— Занимавай се повече с живота си, отколкото с нея.
— В това има логика.
— Освен това тези тела изпитват силни физически нужди. Нито съм виждала, нито съм чувала за подобно нещо. Една от най-големите трудности, с които трябваше да се справяме ние, душите от първата вълна, беше инстинктът за съвкупление. Повярвай ми, човеците забелязват, когато не го правиш. — Тя се усмихна и вдигна нагоре очи, спомнила си нещо. — Когато не реагирах, както очакваше, въздъхна и нетърпеливо скръсти ръце. — О, хайде, хайде, Скитнице. Сигурно си го забелязала.
— Е, да, разбира се — смотолевих аз. Мелани неспокойно се размърда. — То е очевидно. Нали ти разказах за сънищата…
— Не. Нямах предвид само спомените. Не си ли срещала сега някой, към когото тялото ти реагира… само на химическо равнище?
Внимателно премислих въпроса й.
— Не мисля. Не по такъв начин, че да забележа.
— Довери ми се — каза по-рязко Кати.
— Забелязала си. — Тя поклати глава. — Може би ще трябва да отвориш очи и да се огледаш наоколо специално за това. Може много добре да ти се отрази.
Тялото ми се сви при тази мисъл. Усетих, че отвращението на Мелани е също толкова силно, колкото и моето.
Кати разбра това по израза на лицето ми.
— Не я оставяй да контролира начина, по който трябва да общуваш със себеподобните си, Скитнице. Не й позволявай да те контролира.
Усетих как ноздрите ми пламнаха. Изчаках малко преди да отговоря, като се помъчих да потисна гнева, с който така и не можех да свикна съвсем.
— Тя не ме контролира.
Кати повдигна едната си вежда. Гневът ме сграбчи за гърлото.
— Ти самата не си се оглеждала много за сегашния си партньор. Изборът ти в резултат на контрол ли беше?
Не обърна внимание на гнева ми и се замисли върху въпроса.
— Може би — каза накрая Кати. — Трудно е да се каже. Но разбирам какво имаш предвид. — Започна да върти на пръста си ширита на блузата си, но после, след като разбра, че избягва погледа ми, решително скръсти ръце и изправи рамене. — Кой е в състояние да каже до каква степен може да бъде влиянието на домакина в дадена планета? Както вече казах, мисля, че времето ще отговори на въпроса ти. Дали тя постепенно ще започне да става по-апатична и мълчалива и дали ще ти позволи да направиш някакъв друг избор вместо този Джаред, или… Имай предвид, че Търсачите си вършат много добре работата. Те вече го търсят и може би ще си спомниш нещо, което би могло да им помогне.