Поех дълбоко въздух и потиснах желанието отново да я раздрусам. Беше с цяла глава по-ниска от мен. Щеше да е борба, в която щях да надделея. Борба? Обърнах й гръб и тръгнах бързо към дома. Бях опасно развълнувана. Трябваше да се успокоя, преди да извърша нещо непростимо.
— Скитнице! Почакай! Лечителят…
— Нямам нужда от Лечител — казах аз, без да се обръщам. — Това беше само… едно емоционално разстройство. Сега съм добре.
Търсачката не отговори. Запитах се как е изтълкувала отговора ми. Чувах обувките й — на високи токчета — да тракат след мен, затова оставих вратата отворена, защото бях сигурна, че ще ме последва вътре. Отидох до умивалника и напълних чаша с вода. Тя изчака мълчаливо, докато си изплакна устата и изплюя. Когато свърших, се подпрях на плота и се загледах в мивката. Скоро това й омръзна.
— И така. Скитнице… още ли използваш същото име? Не искам да съм неучтива, като те наричам така.
Не я погледнах.
— Още се наричам Скитница.
— Интересно. Предположих, че си от онези, които биха предпочели сами да си изберат името.
— Аз наистина направих избора си. Избрах Скитница.
Отдавна ми беше ясно, че причината за лекото спречкване, което бях дочула в първия ден от идването ми в съзнание в Лечебницата, е Търсачката. Тя беше най-склонната към скандали душа, която бях срещала през деветте си живота. Първият ми Лечител Фордс Дълбоката вода беше прекалено спокоен, любезен и умен дори за душа. И въпреки това и той не можеше да се сдържи да не реагира на предизвикателствата й. Това ме накара да не съжалявам за начина, по който самата аз реагирах.
Извърнах се и я изгледах. Седеше на малкото ми канапе. Беше се настанила удобно и като че ли се канеше да остане дълго. На лицето й беше изписано самодоволство, а изпъкналите й очи гледаха с насмешка. Потиснах желанието да се намръщя.
— Защо си тук? — попитах отново. Гласът ми беше монотонен, сдържан. Вече нямаше да губя контрол пред тази жена.
— Отдавна не бях чувала нищо за теб, затова си помислих, че няма да е зле лично да проверя. Все още не сме отбелязали напредък по твоя случай.
Ръцете ми стиснаха ръба на плота зад мен, но продължих да не допускам невъздържани нотки в гласа си.
— Това ми прилича на… престараване. Освен това снощи ти изпратих съобщение.
Тя сбърчи вежди по характерния за нея начин, от който изглеждаше едновременно ядосана и отегчена, като че ли не тя беше виновна за обзелия я гняв. Извади големия си колкото дланта й компютър и докосна няколко пъти екрана.
— О! — възкликна сковано Търсачката. — Днес не съм си проверявала пощата.
Замълча известно време, докато четеше какво й бях написала.
— Изпратих го много рано сутринта — казах аз. — По това време бях полузаспала. Не съм много сигурна доколко това, което съм написала, е спомен, сън или пък може би писане на сън.
Казах го с думите на Мелани, които удивително лесно се отрониха от устата ми и дори добавих към тях собствения си непринуден смях. Не беше честно от моя страна. Поведението ми беше направо срамно. Обаче нямах намерение да показвам пред Търсачката, че съм по-слаба от домакина си.
За пръв път Мелани не изпита самодоволство от това, че ме е надхитрила. Беше твърде облекчена и благодарна, че не я бях издала по някакви мои съображения.
— Интересно — промърмори Търсачката. — Още един на свобода. — Тя поклати глава. — Мирът продължава да ни убягва. — Не се учудваше на вероятността мирът да е твърде крехък. Това по-скоро й доставяше удоволствие.
Прехапах силно устни. Мелани така настоятелно искаше да направи ново опровержение и да каже, че момчето просто е плод на някакъв сън. Не ставай глупава — казах й аз. Би било прекалено очевидно. Ще е достатъчно за подозрителния характер на Търсачката, за да реши, че двете с Мелани сме на еднакво мнение.
Мразя я. Шепотът на Мелани беше рязък и болезнен като порязване с нож.
Знам, знам. Искаше ми се да мога да отрека, че изпитвам… същото. Омразата беше непростимо чувство. Но да харесаш Търсачката беше… много трудно. Направо невъзможно.
Тя прекъсна вътрешния ми разговор.
— И така, освен новото място, което трябва да проверим, нямаш нищо друго, с което да ми помогнеш за пътните карти, така ли?
Усетих тялото си да реагира на критичния й тон.