Обърнах се да погледна Търсачката, за да мога да преценя какво въздействие са й оказали думите ми. Лицето й беше безизразно, докато гледаше съсредоточено бялата стена от другата страна на стаята.
— Съжалявам, не мога да ти помогна с нищо повече — отсякох аз, опитвайки се да покажа, че разговорът ни е приключил. Отново бях готова да имам дома си само за себе си. За нас — вметна жлъчно Мелани. Въздъхнах. Сега беше толкова самоуверена. — Наистина не си струваше да си правиш труда да биеш толкова път.
— Това ми е работата — отвърна Търсачката и сви рамене. — Ти си единствената ми задача. Докато открия и останалите, може би ще трябва да съм по-близо до теб с надеждата, че късметът ми ще проработи.
Глава 7
Предизвикана
— Да, Обърнат към Слънцето? — попитах, благодарна на вдигнатата ръка, че прекъсна лекцията ми. Не се чувствах така удобно зад катедрата, както обикновено. Най-голямата ми сила и моята единствена истинска препоръка (моето тяло домакин не може да се похвали с някакво официално завършено образование, след като е бягало непрекъснато още от тийнейджърските си години) беше личният ми опит, от който си бях извлякла поуки. Това беше първата световна история, която преподавах през този семестър, и за която нямах спомени, на които да се уповавам. Бях сигурна, че студентите ми забелязват разликата.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, но… — Белокосият мъж се запъна, докато се опитваше да формулира въпроса си. — Трудно ми е да го проумея. Всъщност Гълтачите на Огън… поглъщат дима от горящите Ходещи Цветя, така ли? Като храна? — Опита се да потисне ужаса в гласа си. Не беше работа на никоя душа да съди друга душа. Но не бях изненадана, като имах предвид пребиваването му на Планетата на Цветята и силната му реакция по повод съдбата на подобни форми на живот от друг свят.
Винаги съм се изумявала как някои души се набъркват дълбоко в работите на света, който населяват, и не обръщат внимание на останалата вселена. Обаче справедливостта изисква да се каже, че Обърнат към Слънцето вероятно е бил в състояние на хибернация, когато се разнесе мрачната слава на Огнения свят.
— Да, те получават важни хранителни вещества от този дим. И тъкмо в това е основната дилема и спорът за Огнения свят, както и причината планетата да не бъде закрита, въпреки че със сигурност имаше достатъчно време да бъде изцяло населена. Има доста висок процент премествания. Когато беше открит Огненият свят, отначало се предполагаше, че господстващият вид — Гълтачите на огън, са единствената съществуваща в него разумна форма на живот. Гълтачите на огън не считат Ходещите цветя за равни на тях — културен предразсъдък. Така че измина известно време, дори и след първата вълна на заселване, преди душите да разберат, че избиват разумни същества. След това учените от Огнения свят съсредоточават усилията си в изнамирането на заместител на хранителните нужди на Гълтачите на огън. За да се помогне, се транспортират паяци, но планетите са отдалечени на стотици светлинни години една от друга. Когато това препятствие бъде преодоляно, което ще стане скоро, аз съм сигурна, че има надежда Ходещите цветя да могат също да бъдат асимилирани. Междувременно голяма част от грубостите при уеднаквяването е отстранена. Разбира се, в това число и онази, отнасяща се до изгарянето на живи същества, както и някои други аспекти.
— Как могат те… — продължи Обърнат към слънцето, но не можа да довърши.
Мисълта му довърши друг глас:
— Изглежда, че това е една много жестока екосистема. Защо планетата не е изоставена?
— Естествено, този въпрос беше обсъждан, Робърт. Но ние не изоставяме планети с лека ръка. Има много души, за които Огненият свят е техен дом. Те не могат да бъдат извадени оттам против волята им. — Извърнах очи и се загледах в бележките си, опитвайки се да сложа край на тази странична дискусия.
— Но това е направо варварство!
Във физическо отношение Робърт беше по-млад от повечето други студенти. Всъщност беше по-близо до моята възраст от всеки друг. И, което беше по-важно, беше истинско дете. Земята беше първият му свят. В неговия случай Майката също е била земен жител, преди да се подчини, така че той не беше имал кой знае какви възможности в сравнение с по-старите и пътували повече души. Питах се какво ли е да си роден от тези прекалено емоционални и чувствителни домакини, без да имаш опита, който да уравновесява нещата. Сигурно ще е трудно да си обективен. Опитах се да си спомня това и да проявя повече търпение, докато му отговарям.