Той зарови лицето си в моето, докато намери устните ми, и после ме целуна, бавно и нежно. Потокът от разтопена скала започна бавно да се надига в мрака в центъра на земята, докато треперенето ми намаля.
— Спи, Скит. Запази нещо и за утре. Достатъчно е за през нощта.
Аз кимнах, зарових лицето си в неговото и въздъхнах. Иън също беше уморен. Не се наложи да чакам дълго. Загледах се в тавана. Звездите се виждаха над пукнатините. Сега там, където преди бяха две, вече виждах три. Наблюдавах ги как блещукат и трептят на фона на мрака в космоса. Те не ме викаха. Нямах желание да се присъединя към тях.
Една след друга ръцете на Иън се свлякоха от мен. Той се обърна по гръб и промърмори нещо на сън. Не посмях да чакам повече. Толкова ми се искаше да остана, да заспя до него и да открадна още един ден.
Размърдах се внимателно, но вече нямаше опасност той да се събуди. Дишането му беше тежко и равномерно. Нямаше да отвори очи до сутринта.
Докоснах леко с устни гладкото му чело, а после се изправих и се измъкнах през вратата. Не беше късно и пещерите не бяха празни. Наоколо отекваха гласове, някакво странно ехо, което можеше да идва отвсякъде. Не видях никого, докато стигнах в голямата пещера. Джефри, Хийт и Лили се връщаха от кухнята. Продължих да гледам надолу, макар много да се радвах да видя Лили. В краткия миг, в който си позволих да я погледна, видях, че вече се държи на крака и раменете й са изправени. Лили беше корава жена. Също като Мел. Тя също щеше да се оправи.
Забързах към южния коридор и въздъхнах с облекчение, когато навлязох в мрака. Почувствах и облекчение, и ужас. Сега наистина всичко щеше да свърши.
Толкова се страхувам — проплаках аз.
Преди Мел да успее да отговори, някой сложи тежката си ръка върху рамото ми в тъмното.
— Отиваш ли някъде?
Глава 58
Край
Така се стреснах, че извиках от ужас. Толкова бях ужасена, че викът ми приличаше повече на едва чуто скимтене.
— Съжалявам! — каза Джаред и обви с ръце раменете ми, за да ме успокои. — Много съжалявам. Не исках да те изплаша.
— Какво правиш тук? — попитах, останала без дъх аз.
— Следя те. Следя те през цялата нощ.
— Е, сега можеш да престанеш.
Усетих, че той се поколеба в тъмното, но ръката му не се помръдна. Свих рамене, за да се отърся от нея, но той ме хвана през кръста. Държеше ме здраво. Нямаше да мога лесно да се освободя.
— Отиваш при доктора, нали? — каза Джаред. Във въпроса му нямаше учудване. Очевидно нямаше предвид, че отивам при доктора на гости.
— Разбира се, че отивам при него — процедих през зъби аз, за да не усети паниката в гласа ми. — Какво друго мога да направя след днешния ден? Положението няма да се подобри. А и това не е решение, което трябва да бъде взето от Джеб.
— Знам. Аз съм на твоя страна.
Ядосах се, че тези думи все още можеха да ме засегнат, да ме накарат да почувствам как очите ми се пълнят със сълзи. Опитах се да се вкопча в мисълта за Иън — той беше нещо като котва, също както Кайл е бил по някакъв начин за Съни, но ми беше трудно, след като усещах ръката на Джаред да ме докосва и чувствах миризмата му в ноздрите си. Беше все едно да се опитвам да изпълня мелодия само с една цигулка, докато всички ударни инструменти на оркестъра блъскат с всичка сила…
— Тогава ме пусни, Джаред. Върви си. Искам да съм сама. — Изрекох думите яростно, бързо и твърдо. Беше лесно да се усети, че не са лъжи.
— Трябва да дойда с теб.
— Съвсем скоро ще имаш твоята Мелани — казах рязко аз. — Моля те само за няколко минути, Джаред. Дай ми ги.
Последва нова пауза, но ръката му не се помръдна.
— Скит, ще дойда, за да съм с теб.
Сълзите рукнаха от очите ми. Бях благодарна, че беше тъмно.
— Няма да стане по този начин — прошепнах аз. — Така че няма смисъл.
Разбира се, че Джаред не биваше да бъде там. Можех да се доверя само на доктора. Само той ми беше обещал. А и аз нямаше да напусна планетата. Нямаше да продължа да живея като Делфин или Цвете и да продължавам да скърбя винаги за обичаните от мен, които бях изоставила. Те вече щяха да са всички мъртви, когато отворя отново очи — дори ако изобщо имах очи. Това беше моята планета и те нямаше да ме накарат да я напусна. Ще остана в земята, в тъмната пещера заедно с приятелите ми. Човешки гроб за човека, в който се бях превърнала.
— Но Скит, аз… Толкова много неща искам да ти кажа.
— Не искам благодарността ти, Джаред. Повярвай ми.