— Ние… — Той преглътна. — Всички се преместваме в пещерата за забавления. Всички спим заедно там.
Кимнах на себе си. Запитах се каква ли ще е атмосферата. Неудобна, при толкова различни хора? Или пък забавна? Променена? Или като пижамено парти?
— Защо? — прошепна той.
— Просто исках да… си го представя. Как ще бъде. — Значи животът и любовта щяха да продължат. Въпреки че щеше да бъде без мен. Тази мисъл ме зарадва.
— Довиждане, Джаред. Мел казва, че скоро ще те види.
Лъжкиня.
— Почакай… Скит…
Забързах нататък в тунела, за да избегна всяка възможност той да ме убеди с лъжите си, за които все пак му бях благодарна. Зад мен имаше само мълчание. За мен мъката му не беше така болезнена като мъката на Иън. За Джаред мъката скоро щеше да свърши. От радостта, от щастливия край го деляха само минути.
Южният тунел ми се стори дълъг само няколко метра. Видях ярката светлина на фенера отпред и разбрах, че докторът ме чака.
Влязох, свела глава в пещерата, която винаги ме плашеше. Докторът беше приготвил всичко. В най-тъмния ъгъл видях две кушетки една до друга. Кайл хъркаше с ръка около неподвижното тяло на Джоди. С другата си ръка все още беше прегърнал контейнера на Съни. Това би й харесало. Как бих искала да й го кажа.
— Здравей, докторе — прошепнах аз.
Той вдигна очи от масата, върху която нареждаше лекарствата. По бузите му вече се стичаха сълзи.
И изведнъж станах смела. Сърцето престана да бие така бързо и ритъмът му се нормализира. Започнах да дишам по-дълбоко и по-спокойно. Най-трудното вече беше минало.
Правила съм това преди. Много пъти. Бях затваряла очи и бях загубвала съзнание. Винаги съм знаела, че отново ще отворя очи, но все пак. Това ми беше познато. Нямаше от какво да се страхувам.
Отидох при кушетката и седнах. Посегнах с твърда ръка към „Без болка“ и отвинтих капачката. Сложих малкото квадратче върху езика си и го оставих да се разтвори. Нямаше промяна. Този път не изпитвах болка. Не изпитвах физическа болка.
— Кажи ми нещо, докторе. Как е истинското ти име.
Исках да получа отговор на всички малки загадки преди да настъпи края.
— Юстас. Това е фамилно име, родителите ми бяха жестоки хора.
Засмях се за миг. После въздъхнах.
— Джаред чака отзад при голямата пещера. Обещах му, че ще му кажеш, когато всичко приключи. Само почакай, докато аз… докато аз… престана да мърдам, става ли? Тогава ще е късно за него да направи каквото и да било.
— Не искам да правя това, Скит.
— Знам. Благодаря ти за това, докторе. Обаче разчитам на обещанието ти.
— Моля те.
— Не. Ти ми даде думата си. Аз изпълних моята част, нали?
— Изпълни я.
— Тогава изпълни своята. Позволи ми да остана при Уолт и Уес.
Слабото ми лице се сгърчи, опитвайки се да не се разплаче.
— Ще те… заболи ли?
— Не, докторе — излъгах аз. — Няма да почувствам нищо.
Чаках да ме обземе еуфорията и „Без болка“ да свърши цялата работа така, както беше станало последния път. Все още не чувствах никаква разлика. Може би в края на краищата това не се дължеше на „Без болка“, а просто на факта, че съм обичана. Отново въздъхнах.
Легнах по корем върху кушетката и извърнах лице към доктора.
— Приспи ме, докторе.
Бутилката се отвори. Чух го да я разклаща върху кърпата в ръката си.
— Ти си най-благородното същество, което съм срещал. Вселената ще стане по-мрачно място без теб — прошепна той.
Това бяха думите му над гроба ми, надгробния ми надпис и бях доволна, че ги чух.
Благодаря ти, Скит. Сестро моя. Никога няма да те забравя.
Бъди щастлива, Мел. Наслади му се докрай и заради мен.
Ще го направя — обеща тя.
Сбогом — помислихме едновременно и двете.
Докторът притисна кърпата върху лицето ми. Вдишах дълбоко, без да обръщам внимание на тежката, неприятна миризма. При второ вдишване видях отново трите звезди. Те не ме викаха, пускаха ме да вървя, оставяха ме на тъмната вселена, в която се бях скитала през толкова много животи. Понесох се в мрака и той започна да става по-светъл и по-светъл. Изобщо не беше черен — беше син. Топъл, вибриращ, яркосин… носех се из него без никакъв страх.
Глава 59
Продължение
Бях предупредена, че усещането в началото е като края. Обаче този път краят беше по-голяма изненада от когато и да било.