Опитах друг път на търсене с надеждата да получа по-ясни отговори. Каква е била целта й? Да намери… Шарън — успях да измъкна името… и те трябваше да…
Блъснах се в стена. Празнота, нищо. Опитах се да я заобиколя, но не можех да намеря ръбовете на стената. Като че ли информацията, която търсех беше изтрита. Като че ли този мозък беше увреден.
Обхвана ме яд — горещ и необуздан. Ахнах изненадана от неочакваната ми реакция. Бях чувала за емоционалната нестабилност на тези човешки тела, но това надмина очакванията ми. В продължение на цели осем пълни живота никога дадена емоция не ме беше разтърсвала с такава сила.
Усетих как кръвта пулсира във врата ми, как тупти в ушите ми. Ръцете ми се свиха в юмруци.
Апаратите зад мен регистрираха ускорението на сърдечния ритъм. В стаята реагираха: чух резкия звук от приближаващите се към мен обувки на Търсачката, примесени от по-безшумните стъпки на Лечителя.
— Добре дошла на Земята, Скитнице — каза женският глас.
Глава 3
Съпротива
— Тя няма да разпознае новото си име — прошепна Лечителят.
Вниманието ми бе привлечено от едно ново усещане. Беше нещо приятно, някаква промяна във въздуха, когато Търсачката застана до леглото ми. Разбрах, че е миризма. Нещо различно от стерилния, лишен от всякакви аромати въздух в стаята. Парфюм, подсказа новият ми мозък. Силен, с аромат на цветя…
— Чуваш ли ме? — попита Търсачката и прекъсна анализите ми. — Събуди ли се?
— Не бързай — изрече с по-мек отпреди глас Лечителят.
Не отворих очи. Не исках да се разсейвам. Мозъкът ми подсказа нужните думи и тона, с който трябваше да предам това, което не бих могла да изразя, ако не използвам много думи.
— Нарочно ли ме поставихте в увредено тяло домакин, за да се сдобия с нужната ви информация, Търсач?
Последва ахкане — смесица от изненада и гняв. Нещо топло докосна кожата ми и покри ръката ми.
— Разбира се, че не Скитнице — увери ме мъжът. — Дори един Търсач би се спрял пред някои неща.
Търсачката отново ахна. Изсъска, поправи ме паметта ми.
— Тогава защо този мозък не функционира правилно?
Последва мълчание.
— Резултатите от сканирането бяха безупречни — обади се Търсачката. Думите й не прозвучаха като потвърждение, а като предизвикателство. Да не би да възнамеряваше да се кара с мен? — Тялото беше напълно излекувано.
— От опит за самоубийство, който е бил опасно близко до успех — тонът ми все още беше рязък и гневен. Не бях свикнала с гнева. Беше ми трудно да го сдържам.
— Всичко беше напълно в ред…
Лечителят я прекъсна.
— Какво липсва? — попита той. — Очевидно е, че си в състояние да говориш.
— Памет. Опитах се да открия това, което иска Търсачът.
Въпреки, че не последва звук, настъпи някаква промяна. Напрежението, настъпило в атмосферата след обвинението ми, отслабна. Зачудих се как бях разбрала това. Имах странното усещане, че по някакъв начин получавам повече, отколкото ми дават петте ми сетива — почти чувствах, че има още едно усещане някъде в периферията, което не беше напълно овладяно. Интуиция? Това беше почти точната дума. Като че ли можеше да има същество, което да се нуждае от повече от пет сетива.
Търсачката се прокашля, но отговори Лечителят:
— Аха — рече той. — Не се стряскай от частични… трудности с паметта. Е, това не би трябвало да се очаква, но не е изненадващо.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Този домакин е бил част от човешката съпротива. — Сега в тона на Търсачката се усети някакво вълнение. — Тези човешки същества, които са имали представа за нас преди внедряването, са по-трудни за покоряване. Тази тук още се съпротивлява.
За момент настъпи мълчание, докато чакаха отговора ми.
Съпротивлявала се! Приелата ме блокира достъпа ми? Отново се изненадах от надигналия се в мен гняв.
— Правилно ли съм свързана? — Гласът ми беше променен, защото процедих казаното през зъби.
— Да — отвърна Лечителят. — Всичките осемстотин двадесет и седем израстъка са закрепени здраво в най-подходящите места.