АНДРЕЙ ГУЛЯШКИ
СКИТНИК БРОДИ ПО СВЕТА
Ha EMA
за дните, прекарани по богомилско—катарските пътища на слънчева Окситания; и с признателност за дружбата й
В начало бе слово и словото стана светлина, и светлината огря над света!
(Богомилска версия на първия стих от Йоа новото евангелие)
Париж, 7 април 198...
Господин
професор д—р Лука Шейтанов, София
Уважаеми господин професоре,
Пише Ви това писмо Ваш французки колега, на 45 години, на колкото сте и Вие, неврохирург като Вас, но без да има честта да притежава почетната Ви титла и заслужената Ви известност. Поводът е следният:
От един бюлетин на Института по неврохирургия узнах, че ще пристигнете в Париж към края на този месец или в началото на месец май, за да изнесете лекция в отделението по невропатология и да покажете нови спо—юби при ликвидиране на ту морни образувания в областта на задната черепна ямка.
В нашия институт често биват канени опитни и знаменити хирурзи от други страни, за да демонстрират майсторството си, и аз като неврохирург винаги съм проявявал интерес към подобни гастроли. Е то че сега ще имам удоволствието да Ви видя лично и да се възхитя на Вашия талант.
Но съобщението за Вашето гостуване ме заинтересува особено, господине. Заинтересува ме особено по други причина, които стоят извън професионалните съображения. Работата е в това, че Вашето фамилно име ми е добре познато, че то е било често, дори много често споменавано в семейството ни от покойния ми баща. Е то откъде иде особеният ми интерес. Вие сте за мен стар познайник и близък човек, макар пътищата ни в живота да не са се срещали и събирали никога и никъде.
Баща ми Раймонд Бернар, починал през 1962 година, е отварял неведнъж дума за Вашия баща: винаги с дълбоко почитание, смесено с едно чувство на вярно и неизменно приятелство, каквото може да съществува само между силни и честни мъже. Да, господине, нашите бащи са били свързани с голямо и искрено приятелство. Подобно приятелство не може да се роди сред едно дребно всекидневие, то се ражда обикновено при no—изключителни условия. Дружбата между нашите бащи се е родила около град Бургос и на река Ебро по време на Испанската гражданска война, където двамата са воювали като интербригадисти на страната на републиката. Вашият баща е бил много храбър и благороден човек, при едно критично положение на фронта около Бургос той е спасил от почти неизбежна смърт моя баща. След поражението на републиката приятелите преминават границата при Андора и спущайки се през Пиренеите, преодолявайки стръмнините и сипеите на Сен Бартелеми, заобикаляйки Монсегюр, ус—пяват да стигнат до Монферие, родното село на баща ми. В Монферие баща Ви гостува на нашето семейство около два месеца (тогава съм бил на 3 години). После, в началото на есента, двамата заминават за Париж да търсят работа. Монферие не може да им предложи нищо, то е старо, изостанало и бедно планинско село. Сега то е жив—нало малко, защото туристите, които отиват да видят Монсегюр, спират, за да отпочинат, да пренощуват понякога и да си купят някоя «окситанска» дреболия (бутафория естествено) за спомен.
Сега моля за вниманието Ви.
Монферие се намира в югозападния ъгъл на оня благословен слънчев край, който някога се е наричал Окситания или земя Лангдок — според древния провансалски език, на който е говорило местното население. Окситания се е славила с богатите си градове — Безие, Алби, Каркасон, Тулуза, със средиземноморските си вина и плодове и най—много — със свободолюбието на своите хора. Окситания е била свободно царство за еретизма. Тоя край се мие на югоизток от водите на Средиземно море, на изток тече река Ерол, на север река Тарн, на запад са Гарона и А риеж, а по средата тече река Од, която минава през Каркасон. На юг сините планини на Пиренейската верига я отделят от Испания.
Вие, господине, навярно сте чели за така наречените «Албигойски» войни — от 1209 г. до 1255 г. Папата, кралят и феодалите от север водят изтребителни и жестоки войни с Окситания,]за да смажат катарското (бугърското) движение и да сложат ръка на богатите и цъфтящи ок—ситански градове — Тулуза, Алби, Каркасон и Безие. Това обяснение на Албигойските войни почерпих наскоро от един справочник, предназначен за туристи, които посещават Монсегюр. А в училище ни учеха, че Албигойските войни се водели на времето само за защита на Христовата вира от сатанинското учение на катарите.